„Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ от Стюарт Търтън

Била е убивана стотици пъти, и всеки път Ейдън Бишоп закъснява и не успява да я спаси. Единственият начин да се разкъса този порочен кръг е да бъде открит убиецът на Ивлин. Но всеки път, когато денят започва отново, Ейдън се буди в тялото на някой от гостите в имението – всеки път различен човек. А има и някой, който отчаяно се опитва да му попречи да напусне имението Блакхийт...

Преди време книгата доста нашумя и още тогава реших, че и аз трябва да я прочета, за да разбера защото толкова много хора я харесват и дават само положителни отзиви. За съжаление, чак миналата седмица успях най-накрая да я започна и след затварянето на последната страница признавам, че дебютът на Стюарт Търтън си заслужава да бъде прочетен. Авторът се е постарал да ни държи под напрежение през цялото време и да ни бъде трудно да разкрием убиеца. Лично аз до самия край така и нямах заподозрян, а цялата история е толкова завъртяна, че никога нямаше да разбера кой е убил Ивлин Хардкасъл. 

Изчетох доста ревюто не само в блоговете, но и в букстаграм и затова смятам да не ви разказвам сюжета на книгата, а направо да се прехвърля на личностите, на които искам да обърна внимание, и по този начин ще добиете представа за обстановката. Основния герой е Ейдън Бишоп, който се събужда в чуждо тяло, непомнещ какво е станало предишния ден. Всъщност не помни абсолютно нищо не само за последните дни, а и за живота си. Объркан е, помни само едно име и чува изстрел. Това е всичко, което първите страници на „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ предоставят на читателя за Ейдън. В последствие се науча, че това е един вид игра, чиято крайна цел е да се разбере кой е убил госпожица Хардкасъл, а наградата е победителят да се измъкне от този непрекъсващ кръг. В началото смятах, че няма да мога да опозная Ейдън, тъй като повече се наблягаше на характерите на гостоприемниците му, но бях приятно изненадана. Ейдън успяваше да ги контролира и да изолира своите от чуждите мисли, и да постъпва така, както той смяташе за правилно. Не се поддаваше например на помислите и яда на Дарби, но се възползваше от проницателността на Рейвънкорт и хитростта на Данс. С две думи успя да изолира негативните черти на гостоприемниците си, но да използва положителните.

Нито веднъж не си помислих, че книгата може да е скучна заради това, че денят се повтаря отново и отново. Причината за това е, че Ейдън наблядаваше еднакви случки през чужди очи и забелязваше неща, които преди не беше. Отделно в определени часове героите бяха на различни места, което позволяваше на Ейдън да научава нова и нова информация. В крайна сметка с общи усилия на всички осем гостоприемници той успя да разбере кой е убиецът на Ивлин. Лично на мен ми беше доста интересно да науча в кой ще се събуди на следващия ден и тъй като споделих част от тях, другите ще ги премълча за по-голяма мистерия. Трябва да споменя и Чумния доктор - човекът, който разкриваше на Ейдън правилата на играта, целта и истината за това защо е решил да дойде в Блакхийт. Първоначално го приемах за неприятел, също както Ейдън, но с постъпките си доказа, че мисли само доброто на главния герой и желае най-накрая да намери начин да се измъкне от имението.

Най-тайнствената фигура за мен се оказа Ивлин. Кой би желал смъртта ѝ? И какво би постигнал убиецът с целта си? Ейдън стига до заключението, че убийството е свързано с друго от преди деветнадесет години и че убиецът е един и същ. Защо обаче след толкова години? Какво толкова е направила Ивлин, че съдбата ѝ да бъде такава? Каквито и теории да имах, те бяха моментално отхвърлени след последните две глави, в които мнението ми за госпожица Хардкасъл се промени изцяло. Друг мистериозен герой бе Ана. По какъв начин е свързана с Ейдън и защо тя всеки ден се буди в едно и също тяло, но без спомени? Откъде знае кога да му помогне и кога - не? Как се е озовала в Бакхийт? Истината за нейната личност също се разграничаваше от моите предположения, но Ейдън бе на мнение, че каквато и да е била в миналото, тя вече не е същата и се е променила към по-добро; че заслужава втори шанс. За съжаление обаче, така не успях да се докосна до тези две героини. Чувствах ги само като пешки в играта. И признавам, че не се интересувах каква ще е тяхната съдба. 

Стюарт Търтън е вплел толкова нишки в историята, че за да разбереш какво точно се е случило в злокобната нощ на бала на семейство Хардкасъл, или трябва да си прочел поне веднъж самата книга, или да си доста проницателен. Забавлявах се, докато четях „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“, защото си създавах какви ли не теории за обитателите на имението и тяхната връзка с аристократичното семейство. Затова ви препоръчвам да обръщате повече внимание на маловажните детайлите, тъй като те винаги имат по-голямо значение, отколкото предполагаме. 

Докато Ейдън се лута из собствените си спомени и тези на гостриемниците си, търсейки начин да излезе от Блакхийт, се засягат доста теми като приятелството, предателството, семейните взаимоотношения, доверието между непознати хора... Отделно има такова разнообразие от герои, че със сигурност ще можете да се разпознаете в поне един от тях.