„Божествен аромат“ от Гергана Лаптева

Антон Велинов от години се опитва да докаже съществуването на древно племе, населявало земите на Странджа. Съдбата го среща с красивата и амбициозна Дарина Стоева, която е убедена, че именно в мистичните земи ще открие тайната омайваща билка на тракийските жени.

Божидар Стоев е наследил страстта към траките и виното от баща си и успешно я прилага в бизнеса си, като създава нектара на боговете по начина, по който са го правили дедите ни. Михаела Герасимова е жена, изтъкана от страсти и желаеща с цялото си същество да успее.

Сред приказно красивата природа на Странджа ще се разкрият дълбоко пазени тайни – древни и съвременни, една жена ще намери сили в себе си да започне отначало, една любов ще разцъфне и едно предателство почти ще успее да разгроми едно семейство.

Траките - древен народ, обитавал нашите земи преди хиляди години и оставил ни стотици загадки и тайни, които трябва да разгадаем. А мястото, на което се развива действието, е не по-малко мистично от траките. Странджа планина - територия, свързана с не една или две мистерии, която предоставя на всеки неин посетител прекрасни гледки. Един от плюсовете на „Божествен аромат“ е описанието на различните местности, които Дарина и Антон посещават - Малко Търново, югоизточни села и пещери, дори отиват и до Турция, където попадат на семейство, подготвящо се да извърши традиционен ритуал.

Гергана Лаптева решава отново да заложи на повече основни герои, чрез които да се опознае не само югоизточният край на България, но и да се навлезе в сферите на винопроизводството и козметиката. Така се запознаваме с Дарина - жена, която знае какво иска и се бори, за да го постигне. От нулата създава козметичната си фирма и успява така да я развие, че тя да стане една от водещите в България. На моменти изглеждаше като работохоличка, но не мисля, че е такава. Дарина веднъж се опарва от любовта и единственото ѝ желание е да се фокусира върху работата си. Страстта към траките и желанието да намери древна тракийска билка я срещат с археолога Антон. Първото впечатление за него е, че е взискателен мъж, но всъщност притежава нежно сърце и би направил всичко за приятелите си. Всеки ден ходи на работа с удоволствие, тръпнейки в очакване какви заровени неща ще намери, и за него не e важно да бъде под светлината на прожекторите, а да разкрие тайните на траките. Връзката между тях двамата се развиваше с нормално темпо и успяха да изградат стабилна връзка, чиято основа бяха общите им интереси, разбирането и доверието помежду им.

Калина е героиня, чиято роля в началото не разбирах. В последствие обаче осъзнах, че с нейния образ Гергана Лаптева иска да покажа, че животът не може да е само хубав. Персонажът ѝ поражда и доста морални въпроси. Радвам се, че накрая успя да се оттърси от несполуките и да заживее животът, който заслужава - заобиколена от хора, които я обичат, преживявайки моменти, които дълго ще помни, и забравайки за лошото си минало.

Божидар е имал щастливо детство - родители, които биха направили всичко за него, сестра, която го обича и подкрепя, и охолен живот, в който нищо не му е липсвало. Наследява бизнеса от баща си и го разработва още повече. Страстта му към виното и траките му позволяват, също като сестра си, да работи с удоволствие. Божидар със сигурност не е надут и цени семейните ценности, но това не означава, че е безгрешен и това, което му изиграва лоша шега, бе прекалено голямото му самочувствие. Михаела още с появата си не ми допадна и през книгата нищо не направи, за да промени мнението ми. Всъщност с действията си ми стана още по-антипатична. Но пък признавам, че и тя е целенасочена и е непоколебима в изборите си. Въпреки че разбрах историята ѝ, по никакъв начин не я оправдавам, тъй като се водеше от мъст.

Всеки роман освен предимства, има и недостатъци. Тук това са многото терминология, която авторката изсипва накуп и така ми ставаше още по-трудно, за да обмисля наученото; философията, която в някои ситуации беше не на място, и много ми се набиваше на очи фактът, че Дара притежаваше знание към сфера, от която се интересуваше любителски, а не професионално като Антон, който е археолог. Не ме разбирайте погрешно - хубаво е да си начетен и да показваш познанията си, но темата за траките е доста подробна и трябва доста време, за да се изучава, и няма как обикновен човек да знае толкова подробно научни факти, както знае Дарина.

Заради всичко изброено дадох на „Божествен аромат“ три звезди. И все пак ви препоръчвам книгата за някой летен уикенд, а ако имате път към Странджа и Царево може да отскочите до местата, които главните герои посещават.

Ревю на „Монетата“ - тук.