„Верига от злато“ от Касандра Клеър

Kорделия Карстерс е ловец на сенки, обучавана от ранна възраст да се бие с демони. Когато баща ѝ е обвинен в ужасно престъпление, тя и брат ѝ заминават за Лондон с надеждата да предотвратят семейното опозоряване. Корделия е решена да бъде герой, а не булка, въпреки намеренията на майка ѝ да я омъжи.

Скоро тя среща приятелите си от детинство – Джеймс и Люси Херондейл, и e въвлечена в техния свят на бляскави балове, тайни любовни срещи и свръхестествени салони, където се събират вампири, магьосници и русалки. Междувременно ѝ се налага да крие тайната си любов към Джеймс, който е дал обет да се ожени за друга.

Но новият живот на Корделия е пометен, когато серия от ужасни демонски атаки разтърсват Анклава. Тези чудовища не са като другите, с които ловците на сенки са се били преди. Те излизат на дневна светлина и покосяват жертвите си със смъртоносна отрова, а изглежда и че не може да бъдат убити. Лондон е поставен под карантина. Уловени в града, Корделия и нейните приятели откриват връзка към мрачно наследство, което ги е дарило с невероятни сили. Те са изправени пред тежък избор, който ще разкрие жестоката цена на това да бъдеш герой...

През последните години Касандра Клеър се отвърди като един от любимите ми автори и признавам, че дълго чаках тази творба да бъде преведена на български език. „Верига от злато“ е мечта на всеки читател - книга, в която любими наши герои вече са семейни и имат деца; книга, в която може да проследим какъв живот водят героите ни след края на дадена поредица. И аз определено не останах разочарована. Срещнах се с Уил и Теса, Джем, Гейбриъл, Сесили и др., както и опознах новите персонажи - Джеймс, Матю, Люси, Корделия, Кристофър, Томас.

Въпреки че вече познавам добре света на ловците на сенки, не само този в бъдещето, но и този по времето на Уил и Теса, научих нови неща, тъй като Касандра Клеър се бе постарала да вкара нова информация относно правилата на нефилимите, връзката им с долноземците и предметите, които могат да затварят демони. Отделно викторианската епоха е отминала и на нейно място е едуардската, която, малко или много, позволя на жените да участват по-дейно в обществото.

Джеймс, верен на семейното си име, доказва, че е мъж на думата си и щом обещае нещо, го спазва. Той е този, който сплотява групичката им - Веселите крадци, и всеки може да разчита на него, когато е в беда. Би направил всичко само и само семейството и приятелите му да са в безопасност. На пръв поглед това е Джеймс, но опознавайки го, се вижда умората от това да е внук на демон, да взима само правилни решения, да защитава момичето, което обича. До него обаче е Матю, неговият парабатай, който винаги му пази гърба. Само че самият Матю също има проблеми, от които бяга и намира спасение в алкохола. И все пак той е веселякът в групата, който повдига настроението на приятелите си преди битка и се шегува в напрегнати ситуации. А любовта му към красивите дрехи е толкова силна, че би споделил поверителна информация, ако му е обещан нов, хубав елек например.

Докато двамата парабатаи са ми познати от „Призраци от Пазара на сенките“, то Кристофър и Томас си ги спомнях бегло. Даже в началото се бърках кой е син на Гейбриъл и кой - син на Гидеон, но постепенно ги опазнах и започнах да ги разграничавам. Томас вече не е свитото дете от Академията, което бива подигравано заради ниската си височина. Годината му на опознаване в Мадрид го променя и макар че рядко му се чуваше гласа, всеки път се изказваше логично. Кристофър пък е ученият във Веселите крадци, чийто идол е самият Хенри Феърчайлд. Предпочита да се намира в лабораторията си вместо в някаква бална зала, задължен да танцува с дамите. Незаслужено беше подценяван от повечето ловци на сенки, но с откриването на противоотровата, с помощта на Томас, с когото бяха като братя, доказа, че е способен въпреки крехката си възраст.

Корделия е една от новите героини, които нямаше как да не харесам. Още с пристигането си в Лондон започна да търси начин как да спаси баща си. Искаше да намери мястото си в лондонското общество, но си личеше колко е притеснена от тази задача. Благодарение на Люси и Джеймс обаче лесно се вписа и веднага бе замесена в случая с демонските нападения. Личността ѝ изпъкваше точно по време на битките - проницателността ѝ, смелостта ѝ и добрите ѝ умения с меча. Също така често показваше състрадателността си спрямо познати и непознати. Другарят ѝ във всички тези приключения (ако не броим Джеймс) беше Люси, която спада към групата на авантюристите. А писателската ѝ душа пък обича мистериите и романтиката. Не се притеснява от последствията, ако е в името на добра кауза. Самата тя също държи на думата си и се надявам да изпълни обещанието, което даде на Джеси Блекторн.

Искам да спомена децата на Татяна Блекторн - Джеси и Грейс. Двамата са коренно различни не само по външен вид, но и по характер. Джеси е по-добросърдечен и готов да помогне на нуждаещ се. Обича повече от всичко сестра си и въпреки... състоянието си ще я предпази от всяка беда. Врявам, че искрено хареса Люси, защото тя не е като повечето си връстнички и личеше, че ѝ пука за него и че ще направи всичко възможно, за да му помогне. Грейс се разграничава от споменатите до момента герои, защото не я харесвам. Нямам си идея дали от малка, или под влиянието на Татяна, но тя се е превърнала в манипулативно момиче, което се инетересува само от себе си и семейството си. Или поне такъв е образът ѝ за момента. Ще видим нататък дали ще има промяна.

Касандра Клеър се е справила отлично в изграждането на героите, защото всеки един от тях е многопластов и винаги може да те изненада. Нямаше безинтересни моменти, ако не броя някои от описанията, които ми бяха дълги и ме отклоняваха от съществената сцена. Като цяло обаче авторката задържаше интереса ми и ми припомни защо обичам толкова много света на ловците на сенки. Така че книгата заслужено си спечели петте звезди. Също така ви препоръчвам да прочетете двете новели, които ще спомена по-долу, тъй като в тях се появяват част от персонажите, които преживяват събития, които ги променят и обясняват държанието им във „Верига от злато“.

Ревю на „Ангел с часовников механизъм“ - тук.

Ревю на „Истории от академията за ловци на сенки“ - тук.

Ревю на „Призраци от Пазара на сенките“ - тук.