„Игрите на глада“ от Сюзан Колинс

В руините на някогашната Северна Америка се намира държавата Панем с блестящата си столица Капитол и дванайсетте ѝ окръга. Капитолът е безмилостен и държи окръзите в подчинение, като ги принуждава да изпращат по едно момче и едно момиче на възраст между дванайсет и осемнайсет за ежегодните Игри на глада - риалити шоу, предавано на живо по телевизията.

Катнис Евърдийн знае, че подписва смъртната си присъда, когато доброволно заема мястото на по-малката си сестра в Игрите. Катнис неведнъж е била близо до смъртта - и оцеляването се е превърнало в нейна втора природа. Но ако иска да победи, ще се наложи да избира между оцеляването и човечността, между живота и любовта.

Победата означава богатство и слава. Загубата означава сигурна смърт. Игрите на глада започват...

Вярвам, че много от вас, ако не са чели книгите, са гледали филмите или поне са чували за тях. Аз съм голяма почитателка на адаптациите, но така и не стигнах до романите. Сега, когато съвсем скоро ще излезе нов филм от поредицата, реших, че е крайно време и аз да ги прочета. И така, настанете се удобно, защото ревюто започва...

Няма да навлизам в подробности за сюжета, тъй като вярвам, че повечето от вас са запознати с него. И все пак докато двамата герои стигнат до арената на Игрите на глада, Сюзан Колинс описва какъв е животът в Окръг 12 - нищета и глад. Катнис успява да преживява благодарение на уменията си с лъка в гората, които ѝ помагат да оцелее в Игрите. Хареса ми, че е показано как взима решението да ловува и през какви трудности е минала, за да стане толкова добър ловец. Винаги съм харесвала Катнис и въпреки трудността ѝ да създава нови приятелства и по-трудния ѝ характер, който включва лека грубост и дръпнатост, тя е готова на всички за семейството и приятелите си. На арената също показа невероятна борбеност, ловкост и съобразителност.

Не мисля, че има някой, който да не харесва Пийта. Той е добър, състрадателен и може да разговаря с хората, като в същото време ги очарова. Пълна противоположност на Катнис и вярвам, че именно заради това се допълват толкова добре. Още нещо, което показва нежната душа на Пийта, е рисуването, което по-късно в Игрите му помогна да остане жив до появата на Катнис. Много пъти ми ставаше тъжно, докато четях как тя го отхвърля не само като любовен интерес, но и като съюзник и приятел.

Други персонажи, които искам да спомена, са Хеймич, Цина и Ефи. Хеймич, като бивш победител, би трябвало да помогне на Пийта и Катнис, като им дава съвети за Игрите. Само че насреща им седи пияница, който е приел, че те са поредните деца от Окръг 12, които ще загинат. Само че не познава Катнис и въпреки честите им пререкания заради еднаквия им характер, той разбира, че тя може да спечели, ако заинтригува хората от Капитола. И тя го прави с помощта на Цина, който с дрехите иска да направи нея и Пийта незабравими. Цина и Катнис бързо се сближиха, защото Цина е такъв, че предразполага хората и си прави труда да разбере какво вълнува Катнис и ако има нужда, да ѝ даде полезни съвети. И накрая Ефи, която стряска крайните Окръзи със своите ярки цветове. Тя е обсебена от външния си вид и от кариерата си. Разбирам защо в началото Катнис ѝ се дразнеше. Ефи не осъзнава, че Игрите на глада означават смърт за участниците, докато за Капитола това е едно реалити за забавление.

Като стана дума за Капитола, той е в пълен контраст с Окръг 12. Гражданите му са повърхностни хора, които се отдават на всякакви забавления без да се притесняват от несгодите на живота. Ако Игрите на глада за Окръзите е начин да им припомнят бунта и загубите от него, то за Капитола те са обикновено развлекателно шоу. В тези Игри се биеш до смърт и там трябва да си два пъти по-умен, по-бърз и по-хитър. На арената всичко е позволено, тъй като колкото по-интересно и вълнуващо е за зрителите, толкова по-голяма слава се носи на гейм-мейкърите. И тук е редно да спомена Ру, с която Катнис се сближи. Малката и мила Ру, която стана жертва на 74-те Игри на глада.

Финално споделям как се запознах с „Игрите на глада“. Реших да се възползвам от Storytel и за пореден път се наслаждавах на разказването. Четох доста коментари, че разказвачката много монотомно е разказвала, но аз и без това слушам всички книги на скорост 1.7, така че съм доволна от нейния стил.