„Искронишка“ от Алекс Астър

Добре дошли на Стогодишнината!

Остров Искронишка се появява на всеки сто години, за да се превърне в арена на смъртоносна игра между владетелите на шест кралства. Сега, петстотин години след като някой е обрекъл народите им на вековни нещастия, им е даден един последен шанс да се впуснат в надпревара на живот и смърт, за да развалят тегнещите над кралствата проклятия. Шестимата пазят ревностно своите тайни. Времето им да се справят с надвисналата опасност, свършва. За да спасят народите си, един от владетелите трябва да умре.

Младата Айсла Краун е владетелката на Волнестрия – царство на презирани изкусителки, прокълнати да убиват възлюбените си. Единствената възможност да се сложи край на страданието им, ще дойде с победата на владетелката им в игрите. Но за да възтържествува, Айсла е принудена да лъже, мами и предава най-доверените си хора. А любовта в очите на друг владетел прави нещата още по-сложни.

Завръщам се в блога с ревю на книга, която си бях набелязала още преди да излезе на български език. Въпреки това нямах някаква очаквания, освен че „Искронишка“ ще бъде подобна на „Игрите на глада“. С всяка изминала глава книгата ми харесваше все повече и тъй като я прочетох още през май месец, мога съвсем спокойно да заявя, че се превърна в една от любимите ми за годината.

Както споменах, от анотацията смятах, че романът ще се доближава до този на Сюзан Колинс заради идеята на няколко години да се провеждат специални игри, но това мое предположение се оказа грешно. Да, има игри, но те не са толкова смъртоносни и въпреки че може да има само един победител и един от владетелите трябва да умре, играчите не са така настроени един срещу друг. Да не забравя и магията, проклятията и факта, че състезателите са владетели, които искат да спечелят не заради себе си, а заради народа си. С две думи това си е YA фентъзи, а не аутопия като „Игрите на глада“, ако трябва да дам още една разлика.

Обичам да чета фентъзи заради света и способностите на героите. Светът в „Искронишка“ е изграден от шест кралства - Нощносянка, Волнестрия, Слънцестрия, Небестрия, Звездестрия и Лунестрия, които в последствие били прокълнати. След проклятията остров Искронишка, където навремето са живели всички владения, започва да се появява на всеки сто години и тогава е едиственият шанс на владетелите да развалят проклятията. Тези проклятия са другото нещо, което прави книгата интересна. Всяко владение има свое специфично. Например волнестрийците убиват всеки, в когото се влюбат, и се хранят само с човешки сърца. А слънцестрийците не могат да се появяват на пряка слънчева светлина. Ключът към разрушаването им е да се разгадае пророчеството и аз се забавлявах, докато измислях различни предположения.

Айсла може да е от най-младите владетели, но би направила всичко за поданиците си. Дори това да означава да се включи в Стогодишнината. Тя възприема игрите като опит да спаси хората, които обича. Не е и предполагала, че докато текат стоте дни, тя ще разкрие тайни, ще отдаде сърцето си и ще бъде предадена. Айсла обаче има силен дух и е борбена и трудностите няма да я повалят. Авторката вплита и незначителен любовен триъгълник между нея, Оро и Грим, но той е слабо засегнат и по никакъв начин не пречи на историята. Аз лично харесвам повече Оро по две пречини - имаше повече сцени с него и успях да го опозная по-добре и бях сигурна, че Грим, колкото и да прилича на Рисанд от „Двор от рози и бодли“, няма да се окаже толкова състрадателен и мил мъж. Все още обаче не знам героиня кого ще избере, тъй като в момента двамата имат еднакъв шанс с нея.

Въпреки че „Искронишка“ се води като тикток книга и това веднага да означава, че е изпълнена с клишета и с две думи да не е много добра, но промотирането ѝ да я продава, мога да заявя, че романът има доста качествени сцени, които задържат вниманието. Да, има някое и друго клише, но авторката има свои идеи, които ги е развила успешно. Лично аз харесах обрата, който бе много добре измислен, и докато не се разкри, си нямах и на идея, че съществува. Така че аз ви препоръчвам „Искронишка“ и се надявам да ви хареса толкова, колкото и на мен.