„Мамник“ от Васил Попов

Спомняте ли си началото на Ковид-19, когато не само трябваше да си стоим вкъщи, но и започнаха да слагат КПП-та? Е, сега си представете, че по същото време някакво непознато животно тероризира мястото, на което живеете. Това е животът на Божана, Емил, Митко и останалите жители на село Вракола.

Дълго чувах положителни мнения за романа и неговия автор. Този месец най-накрая се реших и аз да се запозная с история, вплитаща в себе си фолклор, атмосферата на българското село и съдбата на семействата по западната граница. Докато чаках физическото копие да пристигне, я започнах и завърших в Storytel и  препоръчам и вие да направите същото, защото изживяването от прочита на Владимир Пенев бе невероятно - плътността на мъжките и деликатността на женските гласове, диалектите и акцентите на градската и селската реч и страстта, с която бе прочетена „Мамник“.

В пограничното село Вракола, което е реално съществуващо село в Трънско, но с друго име, Божана израства с приказки за „злите си очи“. Хетерохромията ѝ я прави колкото интересна, толкова и мистериозна и често хората отбягват погледа ѝ. Може да е израснала с митове и легенди и майка ѝ да е приятелка със селската вражалица, но това не я направило вярваща в необяснимото. Затова първоначално не може да повярва на очите си, когато Лазар излиза от гроба. Това събитие заедно с появата на мамника бавно променят мнението на Божана и започва да приема, че в митовете има нещо истинско. А ако се чудите какъв домашен любимец да си вземете, то направете същия избор като Божана и изберете куче съботник, защото Айра неведнъж показа колко е специална.

Докато полицейското разследване се води от Божана и Митко, който също като колежката си не вярва в свръхестественото, Емил от старческия дом предприема свое издирване. Той иска да открие сина си, но заедно с това попада на следи от инцидент в близката мина, която в последствие е затворена. Всички загинали миньори имали същите белези от птичи крак. Емил може да е сприхав и инатлив старец, но игрите на шах поддържат умът му свеж и благодарение на неговата проницателност, успява да разкрие една от големите мистерии в книгата - кой е създал мамника. 

Васил Попов обръща внимание на друга важна част от българската история - отделянето и даването на западни български земи на Сърбия по силата на Ньойския договор. Тази трагедия осъжда стотици семейства и приятели да се разделят и множество българи да приемат западната ни съседка за своя нова държава. И именно това разделение подтиква една личност да създаде същество, което да се храни с тъгата и болката на хората. Какво точно представлява мамник? Според българския фолклор това е демонична птица, която следва заповедите на създателя ѝ. В романа за да бъде победен мамникът, заедно с него трябва да бъде убит и този, който го е създал. Сцените, в които птицата се появяваше, бяха напрягащи и интересни за четене, защото в крайна сметка това е само едно животно и никой не може да предвиди държанието му.

„Мамник“ е комбинация от различни елементи - фолклор, исторически данни и леки хорър сцени. На пръв поглед това може и да не е обещаващо съчетание, но авторът успешно представя идеите си и изгражда обстановката и героите по такъв начин, че те да допаднат на слушачите/читателите. Лично на мен много ми харесаха народните поверия и песни, от които всъщност Васил Попов е черпил вдъхновение. 

Когато прочетох последните страници на книгата, доста се чудех между четири и пет звезди, но накрая реших, че романът заслужава по-високата оценка, защото историята ми хареса, героите бяха разнообразни и авторът и разказвачът успяха да ме потопят не само в съвременното трънско село, но и в онова от миналото, когато българите са се борили да си върнат части от България. А като финал ви оставям цитат, който няма как да не се е забил в главата на всеки, слушал и/или прочел книгата: