„Гордост и предразсъдъци“ от Джейн Остин

Когато богатият, от добро семейство и най-важното – неженен – господин Бингли пристига в провинциалното английско градче и наема разкошното имение „Недърфийлд“ за сезона, съседите му са категорични. Заможният ерген се нуждае от съпруга.

Особено присърце тази задача се приема от госпожа Бенет, чието семейство с пет неомъжени дъщери е сред най-близките съседи на очарователния млад богаташ и неговите спътници. Ясно е, че една от нейните дъщери трябва да се превърне в новата госпожа Бингли. Какво мислят самите те по въпроса, не е толкова важно.

Компания на младия джентълмен прави най-добрият му приятел – енигматичният господин Дарси. Когато мис Елизабет Бенет се запознава с Дарси, го намразва от пръв поглед. Младият мъж може и да е баснословно богат, но е горделив, мрачен и арогантен сноб. Дарси също не е безразличен. Докато семейството ѝ го отблъсква със своята липса на елегантност и задръжки, той все пак е силно привлечен от нейната жизнерадостност и остроумие.

Класиките не са моята чаша чай, както се казва. Затова моето ревю няма да е като тези на критиците или на хора, които са любители на класиката и могат да изтъкнат добрите и лошите черти на една класика. Аз просто ще споделя мнението си за най-известната книга на Джейн Остин и как всъщност се реших да я прочета.

Англия е страна, която харесвам от малка, и винаги се вълнувам когато чета и/или гледам филм, чието действие се развива в столицата или в някоя от хубавите провинции. След прочита на „Заради неговата целувка“ („Бриджъртън 7“) и „Да се влюбиш в херцог“ реших да продължа с „Гордост и предразсъдъци“, защото ми допадна да чета за Англия от 19 век. и за тогавашното висше общество и порядките му. Радвам се, че дадох шанс на тази класика, защото неочаквано ми хареса въпреки няколкото минуси, без които не може един роман.

Смятам, че няма човек, който да не знае какъв е сюжетът, така че няма да се спирам на него, а преминавам на образите на героите. Първоначално смятах, че Елизабет е главната героиня. И да, в много отношения се набляга на нейния персонаж, но в същото време под светлината на прожектора е цялото семейство Бенет. Джейн е най-добродушната от петте сестри и може би най-наивната, защото не може да приеме, че не всички са добри и че някой би наранил умишлено друг. Лизи се оказа една весела, интелигентна и остроумна млада дама. Тя не харесва недостатъците, които хората имат, но не осъзнава, че тя самата притежава няколко, като основният са предразсъдъците. Мери толкова рядко се появява, че почти нищо не мога да кажа за нея, освен че е по-затворена и предпочита собствената си компания пред тази на семейството си. В началото Кити и Лидия са си лика прелика - всяка се интересува единствено от себе си и живеят в техен свят, където всичко се върти около тях, но в последствие се вижда колко по-лекомислена, своеволна и безотговорна е Лидия.

Знам, че не съм единствената, която се дразни на госпожа Бенет. Желанието на тази жена да омъжи изгодно всичките си дъщери, като в същото време не спира да говори, ми идваше в повече. Голяма част от жените от дребната аристокрация по онове време обаче са били именно като нея - упорити и некултурни. Пълна нейна противоположност, господин Бенет е по-уравновесен, мълчалив и мъдър. Може той да е главата на семейството, но това не означава, че не се съгласява с всичко, което жена му иска, за да има мир и спокойствие в къщата.

Действието в книгата започва именно с появата на господин Бингли, който донякъде ми бе безразличен. Бингли е добър и спокоен, идеален за личността на Джейн, но само това. Липсата му на преценка му изиграва лоша шега, защото вместо да се опита да разбере какво чувства Джейн, той се доверя на приятеля си, който няма как да е напълно наясен с отношенията между двамата влюбени. Всеобщото мнение за господин Дарси е, че е най-интересният персонаж в романа. Бих искала да възразя. Да, той първоначално е представен като горд и високомерен, но да си призная никоя от сцените с негово присъствие не го показаха толкова горд, колкото го описваха. Даже до средата на романа нямах мнение за него, защото все още не бях успяла да го опозная. С последващите събития обаче Дарси се оказа мъж с чест и добро сърце, който просто не знае как да общува с непознати и как да покаже чувствата си.

Погледнато реално историята в „Гордост и предразсъдъци“ не е кой знае какво, но самата идея, че жена се е осмелила да пише и да се присмива на благородниците, а самите теми да са актуални както в миналото, така и в настоящето, правят романа толкова интересен. Признавам, че някои от разговорите между героите ми бяха скучни и само благодарение на чудесния прочит, не ги прескачах. Да, реших да се запозная с най-популярния роман на Джейн Остин, като го изслушах в Storytel и много се радвам на това ми решение, защото разказвачката Даниела Йорданова се е справила чудесно.

„Гордост и предразсъдъци“ засяга теми като брака, социалното положение и богатството. Докато четеш историята, няма как да не се замислиш върху тези фактори и да не се поставиш на мястото на героите, които в продължение на два века вълнуват читателите.