„Лейла“ от Колийн Хувър

Когато Лийдс среща Лейла, това е любов от пръв поглед. Той е убеден, че ще прекара остатъка от живота си с нея. До един съдбовен ден, когато Лейла е нападната и простреляна.

След седмици прекарани в болница, тя се е възстановила физически, но емоционалните и психическите травми са променили жената, в която Лийдс се е влюбил.

За да си припомнят едни от най-хубавите моменти от връзката им, той я отвежда в къщата, където са се срещнали за първи път. Но след като пристигат там, поведението на Лейла поема в неочаквана посока. А това е само една от необяснимите прояви в къщата…

Допада ми, че Колийн Хувър експериментира в жанра и не се притеснява да дава на читателите си нещо, което може и да не харесат. Лично аз харесах „Верити“ – другата книга на авторката, която е малко по-различни от останалите ѝ творби. А пък „Лейла“ дълго бе в списъка ми за чете и се радвам, че най-накрая успях да я прочета.

Романът ми хареса. Интересувам се от паранормалното и се радвам, че Хувър е засегнала този феномен в частност общуване с дух. Лийдс е скептик. Не вярва в окултното и едва ли би повярвал, ако не бяха събитията в къщата, където са се запознали той и Лейла. Въпреки че книгата е разказана от негова гледна точка, романтика не липсва. Даже смятам, че тя е основният мотив, въру който се върти целият сюжет. Още в първа глава Лийдс се запознава с очарователната, но леко странна Лейла. И оттогава са неразделни. Докато не се случва инцидент. Инцидент, който променя Лейла.

Не случайно книгата е озаглавена „Лейла“. Колийн Хувър се съсредоточава върху нейния образ, но разгледан през погледа на Лийдс. Първоначално не ми допадна, че няма глави от нейната гледна точка, но впоследствие осъзнах, че това не е проблем, защото именно Лийдс вижда промените, настъпили в Лейла - постоянното ѝ внимаване какво ще яде, както и липсата на конкретни спомени. В един момент тя вече не е същото момиче, в което Лийдс се е влюбил, и донякъде разбирам защо започва да изпитва чувства към Уилоу - духът, който е толкова различен, весел и забавен от слединцидентната Лейла. Лийдс се чувства виновен, че изпитва подобни симпатии към друга, докато не разбира истината.

Ако се задълбочим в идеите и посланията на Хувър, ще осъзнаем, че авторката иска да покаже, че душата е по-важна от тялото. Тя помни, тя желае, тя мрази. А душите, които са свързани помежду си с любов, винаги ще се търсят и откриват. Лийдс не вярва в свръхестественото, не и докато не започва разговор с дух. Всичко, което науча след това, променя възгледите му, но не и любовта му към Лейла. И той се бори до последно за душата на своята любима.

Давам на „Лейла“ четири звезди, защото въпреки че засяга паранормалното и героите са многопластови, на моменти действието ми вървеше бавно и в началото се дразнех на постъпките на Лийдс.