„Преследвачката“ от Лив Константин

Наскоро установилата се в крайбрежния рай Уестпорт Пайпър знае как да получи каквото иска – тя е красива, решителна, ръководи успешен бизнес, живее в просторна къща и има собствена яхта. Когато среща прочутия харизматичен адвокат Лео Дракос, единственото ѝ притеснение е брачната халка на пръста му. Но Пайпър добре знае, че браковете не траят вечно.

Джоана търпеливо изчаква Лео, любовта на живота ѝ, да преодолее погълналата го тежка депресия. И макар да е радостна от факта, че Лео отново се връща към чаровната си, енергична същност, и прекарва все повече време с децата си, Еви и Стели, тя с изненада открива, че щастието му не се дължи на нейната всеотдайна подкрепа. Причината е друга.

Пайпър. Лео е луд по нея и възнамерява да започне живота си начисто с новата си избраница. В отчаянието си Джоана трескаво се опитва да изрови нещо, което да използва срещу крадлата, отнела целия ѝ свят. А миналото на Пайпър крие много тъмни тайни… Някои смятат, че страховете на Джоана се дължат на параноя. Но дали наистина е така, или смъртна опасност грози Лео и децата и тя е единствената, която би могла да ги спаси?

Дуото Лив Константин ми стана любимо още с „Последната госпожа Периш“. Така че нямаше как да не си купя новата им книга. Книга, която в началото представя една история, а в края читателя се запознава с друга. Така че ми беше интересно да разбера сестрите как и до колко ще ме изненадат със сюжета. Към края на „Преследвачката“ ми стана ясно накъде вървят нещата, но това не ми попречи да съм по-учудена. Затова признавам, че Лив Константин са майсторки на обратите. Сега обаче за героите и техните съдби.

Пайпър наскоро се е преместила в нов град с нова самоличност и изцяло нов живот. Още тук трябва да осъзнаем, че тя крие нещо или се крие от някого. От анотацията става ясно, че Пайпър ще е представена като любовницата. Следователно няма да я харесаме и ще я обвиним, че съсипва едно семейство. Очаквано аз бях сред тези читатели, които не одобряваха постъпката на Пайпър да започне афера с мъж, който има халка на пръста. Само че в същото време тя медитира, помага на хора с проблеми и има философски разбирания за живота. С две думи за мен Пайпър бе стойността жена. Бавно детството и миналото ѝ се разкриват и осъзнах защо толкова копнее за щастливо семейство, което може да има с Лео и децата му. Постепенно свикнах с образа ѝ и осъзнах, че не е толкова лоша, въпреки че на моменти се ядосвах на някои от мислите ѝ.

Споменавайки Лео, няма как да не обърна внимание на неговия образ. Както в „Последната госпожа Периш“, мъжът в история е този, когото свързва двете главни героини. И както в „Последната госпожа Периш“, нещата не са такива, каквито изглеждат. Не разбирах защо Лео така изненадващо решава да приключи отношенията с Джоана, въпреки че тя е била до него и е гледала децата, докато е бил в депресия. Чудех се какво е породило тази депресия. С всяка глава виждах какъв всеотдаен и любящ баща е той и как иска децата му да са весели и безгрижни. Самият Лео също иска отново да има щастливо семейство. Така че защо решава толкова бързо да вкара Пайпър в техния живот и дори да се ожени за нея?

В началото съжалявах Джоана. Личеше си колко обича децата и колко подкрепя Лео. А накрая загуби и тримата. Ставаше ми мъчно, че мъжът, когото толкова обича, я загърбва, но ето че след всяка нейна глава, малко по малко мнението ми за нея се променяше. Виждах колко е обсебваща от миналото си или по-точно от изоставянето на баща си. Първоначално Джоана твърдеше, че не е станала адвокатка, тъй като е останала вкъщи да гледа децата, а всъщност не е имала финансите да се запише в престижен университет. Въпреки че баща ѝ ѝ оставя пари, които би могла да използва. Тогава започнах да се чудя за още колко неща е излъгала. И двете главни героини са имали нелеко детство, но Пайпър съумява да го пусне и да изгради наново живота си. Джоана обаче до такава степен се увлича в своето преиначено положение, че накрая се губи. И читателят разбира каква е била реалността.

Признавам, че не се привързах толкова силно към героите, но затова пък се влюбих в сюжета и четях с нетърпение до самия финал. Романът представя как заблудите на един човек могат да преобърнат живота на много хора. Как добрият човек може да стане лош и обратното. Как не всичко е черно или бяло. Как психическите заболявания вредят безвъзвратно, ако не се потърси професионална помощ.

И накрая ще ви попитам: коя е преследвачката?

Ревю на „Последната госпожа Периш“ - тук.