„Любов на теория“ от Али Хейзълууд

През деня Елзи Ханауей е асистент, който се труди върху оценяването на лабораторни упражнения и преподава термодинамика с надеждата да получи титулярно място в Масачузетския технологичен институт. Вечер младата жена компенсира липсата на заплата, като се представя за фалшиво гадже. Занимание, което ѝ се отдава, понеже с годините е усъвършенствала способността да се харесва на останалите, а това ѝ помага да бъде такава, каквато иска клиентът.

Но не щеш ли, внимателно изградената вселена на Елзи се срива. Виновникът е Джак Смит – дразнещо привлекателният и мрачен по-голям брат на любимия ѝ клиент. Той е и хладнокръвният експериментален физик, който е съсипал кариерата на нейния ментор и е подкопал репутацията на теоретиците навсякъде по света. И същият този Джак, който сега участва в комисията по подбор на кадри за Масачузетския технологичен институт, застава между Елзи и мечтаната от нея работа.

Д-р Ханауей е готова да излезе на бойното поле, но как ще се справи с откровеността? Ще може ли да бъде себе си, когато е с него? И дали, попадайки в орбитата на експериментатора, най-накрая ще се изкуши да приложи на практика и най-запазените си теории за любовта?

Реших между всичките фентъзи книги, които чета през последните седмици, да вмъкна една романтична за разнообразие. И да ви призная, това разнообразие ми дойде много добре. Насладих се на двата дена, през които „Любов на теория“ ми правеше компания и не я оставих нито за миг, докато не затворих и последната страница.

Да си адюнкт и да преподаваш по стотици лекции на седмица не е лесно. А заплатата и здравната ти осигуровка да са нищожни, е още по-гадно. Елзи го знае най-добре, но се примирява с положението си, защото знае колко е трудно да си теоретичен физик. Затова и решава да започне втора работа като фалшифо гадже. Вярвам, че няма как да не харесате Елзи. Тя е добра, грижовна и мила. Понякога твърде мила. Лошата черта на характера ѝ е, че поставя другите и техните интереси на първо място и поради тази причина не споделя истинското си мнение и не знае кога да каже „не“. Това го прави, защото не иска да притеснява и да натоварва околните с проблемите ѝ. Също така от страх да не я изоставят, виждайки истинската ѝ същност, тя се лута между всичките си същности, които е създала. Елзи обаче не е безхарактерна и страхлива и когато става ясно, че трябва да се бори за работното място в МТИ, тя решава, че ще се докаже като най-добрата за позицията.

Всяко момиче трябва да си има поне една най-добра приятелка, с която да споделя несгодите на живота. И тази приятелка Елзи намира в Сиси, която не знае кога да спре да говори. Както самата Елзи споделя, двете се сприятеляват покрай своето отчаяние и безпаричие. Връзката, която изграждат обаче, е силна и всяка е опора за другата. И ако не се брои Джак, Сиси е другият човек, с когото Елзи се чувства най-спокойно и най-себе си. Ако смятате, че двама контукернти не могат да се сприятелят, грешите. Елзи и Джордж веднага се харесват. Може би защото си приличат по характер или защото мнението за тях в научните среди е сходно, но те виждат съмишленик един в друг и по никакъв начин не позволяват работата да застене между тях.

Човекът, който е навредил на теоретичните физици, е именно Джак. Статията, която преди толкова години е публикувал, не е имала тази цел, а по-скоро е била за отмъщение. Елзи обаче не го знае и смята, че Джак не я харесва не само защото е „гадже“ на по-малкия му брат и предполага, че го лъже постоянно, но и защото е теоретичен физик. Само че той ѝ се възхищава и стои настрана именно защото е гадже на Грег. Когато обаче истината излиза наяве, образът му също се показва и виждаме колко търпелив, мил и забавен мъж е. Той е единственият, който вижда как Елзи се опитва да се нагоди спрямо останалите. Само с него Елзи може да е самата себе си. И с негова помощ тя разбира, че няма нужда да се прави на друг, за да бъде обичана. Именно заради тях двамата харесах толкова много „Любов на теория“ и смятам, че до момента това е най-добрата двойка, която е Али Хейзълууд е изградила.

Както самата авторка споделя, книгата е по-академична от останалите ѝ. В смисъл, че тук представя какви са борбите, манипулациите и завистта сред академиците. Всичко това е представено чрез интервюто за работа на Елзи и показва, че колкото и да си добър, когато определени хора са решили нещо, няма как това решение да бъде променено. Разбира се, нещата в „Любов на теория“ имат щастлив край, но много хора в научните среди нямат този шанс, който Елзи получи.

Книгите на Али Хейзълууд са онези, чийто сюжет забравяш няколко месеца, след като си ги прочел. Поне при мен е така. Това обаче не ми пречи да се вълнувам за книгите ѝ и да им се наслаждавам. Сюжетът и героите може да са клиширани, но пък романите не са напрягащи и са подходящо четиво за уикенда.

Ревю на „Хипотеза за любов“ - тук.

Ревю на „Любов и неврони“ - тук.