Но се оказва, че най-големият проблем на Тай не е неговият екип, а Аврора Дзие-Лин О’Мали – момичето, което той току-що е спасил от междуизмерното пространство. Ари е момиче извън времето, пътувала цели два века в криокамера. Тя може би ще бъде причината за следващата велика война, а Тайлър и неговият екип от неудачници може и да се окажат последната надежда за цялата галактика.
МОЛЯ НИКОЙ ДА НЕ СЕ ПАНИКЬОСВА!
Запозната съм с творчеството на Ейми Кауфман и Джей Кристоф от тяхната първа съвместна поредица - „Илумине“. Тогава навлизането в създадения от тях свят ми беше трудничко, защото имаше доста научни термини, чието разбиране ми отнемаше голяма част от времето за четене. Затова любовта ми към поредицата се появи чак с прочитането на „Гемина“. Сега нямах подобен проблем. Веднага харесах новата книга на авторите заради страхотните герои, всеки персонаж различен от останалия, нови галактически проблеми за разрешаване и места, които тепърва трябва да се опознават. Голямата гама от герои позволя на нас, читателите, да се припознаем в поне един герой. Аз се припознах най-вече в Зила, защото през повечето време не издаваше звук, винаги осмисляше думите си преди да ги каже и успяваше да запази спокойствие и в най-напрегнатите ситуации.
Определено Аврора за мен беше най-интересният герой. Просто нямаше как да не се увлека в идеята за двестагодишния сън в изчезнал космически кораб, новите сили, които с всеки ден се увеличаваха, мистерията около Октавия III и расата Ешварен. В началото се чувстваше толкова объркана и самотна. Искаше просто да научи какво е станало със семейството ѝ, а в същото време я преследваха заради нещо, което тя не знаеше. Напълно осъзнаваше, че Тайлър и неговия екип рискуват животите си заради нея и се опитваше да помогне с каквото може, но е малко трудно, когато си спал 200-та години. Свиваше ми се сърцето, когато Ари си спомняше своето семейство. Пропуснатата възможност да бъде с тях и да види как по-малката ѝ сестра, Кали, пораства и живее живота си. Радвам се, че въпреки многото възможности да се откаже и да се предаде на ГРА, не го направи, загърби страховете си и прие, че трябва да открие защо Ешварен са ѝ дали сили като телекинеза и видения в бъдещето и да ги овладее. Затова вярвам, че тепърва Аврора ще изненадва приятелите си и читателите със своите новопоявили се сили.
Другата женска част от новоизлюпилия се екип е представена в лицата на Скарлет, Кат и Зила. Първите две се познават още от детската градина, което води до приятелство за цял живот. Като близначка на Тайлър не се изненадвах, че двамата притежаваха таен език помежду си. Подкрепяха се винаги и нито веднъж не видях Скар да обвинява брат си за нещо. Ако мога да използвам дума, с която да опиша Кат, то тя била „избухлива“. Готова на всичко за своите най-добри приятели (Скар и Тай), а по-късно и за отбора си. Имаше един момент, в който вярвах, че е предала останалите, но тя ми натри носа, защото един Ас „винаги пази гърба на своя Алфа. Винаги.“ Както казах по-рано, се припознах в Зила, защото не беше нито приказлива (като Скарлет), нито несдържана (като Кат). Глави от нейно име почти нямаше затова очаквам във втората книга да има повече информация за нея и защо не разбира хората.
Тайлър, златното момче на академия „Аврора“. През дългия път, който извървя в книгата, той се превърна от момче, което следва чужди заповеди, в истински Алфа, готов на всичко, за да защити своя отбор. Нито веднъж не го обвиних за решенията, които взе. Може би някои от тях бяха правилни, а други - грешни, но когато те гонят из галактиката и трябва да спасиш живота си няма как да съдиш чуждите решения. Силната връзка между него и близначката му Скарлет ми напомни колко е хубаво да имаш брат/сестра, който/която да ти пази гърба и да не подлага винаги действията ти под съмнение. Вярвах, че Тайлър поне донякъде е гадняр, лигльо и постоянно хвалещ се, че е най-добър във всичко. Останах приятно изненада от това, че той е пълна противоположност на горе споменатите епитети. Във всяка напрегната ситуация благодарях на бързия му ум, който измисляше всевъзможни спасителни планове. И все пак в края на книгата се появиха усложнения, за които, вярвам че, Тайлър ще се обвинява.
Калис и Финиан са последните герои, които ще ви представя. Пълни противоположности, но това не им пречеше (поне в края на книгата) да работят заедно. Определено Финиан бе шегаджията в групата. Имаше подготвена шега за всеки случай и осъзнавам, че понякога тези шеги несъзнателно ободряваха екипа на Тайлър. Със сигурност главите от негово име са писани от Джей. Изненадах се от невероятния мозък, който Фин притежаваше. Неведнъж неговата помощ спасяваше героите. От друга страна, Кал през 99% от времето наслагаше маската на безразличието и беше много трудно да се разбере какво мисли. В началото, също като Аврора, смятах, че е темерут, но с напредването на историята разбрах колко му тежи бремето на неговия народ и съжалявах, че няма право на личен избор. Обаче знам, че той ще открие правилния път и в крайна сметка ще бъде истински горд, че е от Воинското семе.
Ревюто може би стана прекалено дълго, но не съжалявам, защото успях да попиша за всеки един герой. Самите вие ще видите голяма промяна на героите, които в края на „Изгревът на Аврора“ се превърнаха в истински отбор. „Отряд 312 завинаги.“ Тепърва започват истинските им препятствия и борба за истината, която е крита в продължение на два века. Включете се в групата на Тайлър, Аврора и приятелите им, за да станете част от галактическите им приключения.
0 коментара:
Публикуване на коментар