„Верити“ от Колийн Хувър

Лоуен Ашли е неизвестна писателка, която се намира на ръба на финансова криза, когато получава предложението на живота си. Джереми Крофорд, съпруг на писателката на бестселъри Верити Крофорд, наема Лоуен да напише оставащите книги от популярната и не­вероятно успешна поредица, която изпадналата му в кома съпруга не е успяла да завърши.

Лоуен пристига в дома на Крофорд, за да прег­леда бележките, които Верити е правила през годините, надявайки се да намери достатъчно материал, за да започне работа. Това, което младата писателка не е очак­вала да открие сред хао­са от книжа в кабинета на Верити, е незавършената ѝ автобиография, включително и спомените за онова, което наистина се е случило, когато дъщерите им са умрели. 

Лоуен решава да запази ръкописа в тайна, знаейки, че съдържанието му би могло да съкруши потъналия в скръб баща. Но докато чувствата ѝ към Джереми започват да се засилват, тя осъзнава всички начини, по които би могла да се облагодетелства, ако той прочете ужасяващите думи на жена си. Все пак, независимо колко отдаден е Джереми на своята съпруга, една толкова отблъскваща истина би направила невъзможно да продължи да обича Верити...

Вярвате ли, че едни 15 страници могат да променят мнението ви за някой герой? Аз не вярвах, че това е възможно, но ето, че Колийн Хувър успя да го направи. Определено „Верити“ беше изпълнена с емоции. Авторката гради и гради и щом си помислиш, че вече си разгадал мистерията изведнъж пуска бомбата, която променя всички обстоятелства.

Не съм сигурна колко харесвам Лоуен. Да, симпатична ми е, интересна личност е, любопитна и мила е, но не успях да се привържа към неиния персонаж. Ползата от Лоуен определено беше възможността да се потопя в света на един писател, на когото тепърва му предстои да създаде страхотна кариера. Допадна ми, че тя не търсеше петте минути слава, а по-скоро бе открила начин да плаща сметките си с любимо хоби, по-късно превърнало се в нейна професия. Докато четеше автобиографията на Верити, я побиваха по-големи тръпки с всяка прочетена глава, чудеше се как може да съществува жена като Верити Крофорд. Мислите на Лоуен бяха идентични с моите и вярвам, че ако бях в подобна ситуация, действията ми щяха да са същите като на Лоу. Единствено не смятам, че постъпи правилно в последната страница, защото трябваше да остави на Джереми избора дали да приеме думите на Верити за истина, а не да решава вместо него. Признавам, че го направи, за да го облекчи, защото той имаше голямо сърце и едва ли щеше да се съвземе, ако написаното беше вярно и все пак Лоу не трябващо да го прави.

От друга страна, харесах Джереми моментално. Беше мил, отзивчив и отдаден баща. С напредването на историята и благодарение на автобиографията на Верити читателя разбира колко страхотен баща и съпруг е той. До последно се чудех защо, въпреки че има съпруга (без значение, че е в нещо като кома), решава да има някакъв романс с Лоуен. С прочита на последната глава, написана от Верити, разбрах защо е решил да започне нова връзка и признавам, че преди това малко го съдех, но след това напълно го подкрепих. И все пак връзката му с Лоуен за мен беше прибързана, а аз не съм фен на подобни връзки. Отношенията му с Верити, от друга страна, ми допаднаха. Вярвам, че е било любов от пръв поглед и са имали страхотни моменти заедно. 

В началото виждах Верити като жена, която е изгубила двете си деца и трябва да събере сили заради съпруга и сина си. После Лоуен започна да чете нейната автобиография и аз постепенно започнах да я мразя. Чудех се как може такъв човек да съществува на Земята и да няма срам да пише за това, което е правила и искала да направи. Вярвах, също като Лоуен, че Верити продължава да лъже семейството си и че отново може да навреди на някого. Книгата бе към своя край, когато прочетох писмото на Верити, написано за Джереми. Това е едно от най-емоционалните писма, което съм чела. За секунди промени мнението ми за Вери и аз я погледнах с нови очи, а гневът ми към нея изчезна. Някой, както аз самата, ще се запита кое в крайна сметка е вярно - автобиографията или писмото. След дълъг размисъл съм по-склонна да повярвам, че писмото е истината, която трябва да разберем - за шест месеца тя губи двете си дъщери, съпруга ѝ се съмнява, че тя може да е убила едната, а Верити просто скърби за загубата си и желае Джереми да бъде до нея. Знае, че писането ще ѝ помогне донякъде да се справи с реалността. А и точно защото автобиографията е толкова предсказуема, превръща писмото в истина.

Колийн Хувър преобръща изцяло историята, която е градила в по-голяма част от книгата си, за по-малко от 20 страници. Писателката кара читателя да постави всичко под съмнение и бавно го принуждава да вярва в това, което тя иска. Нима собственото ни въображение може да доведе до смъртта ни? Прочете „Верити“, за да разберете.