Общото между въстаници и поробители е едно: всички те се стремят да се сдобият с кристалите, чиято магия е способна да гарантира тяхната победа.
Ала нещата в покорена Митика далеч не са толкова прости, защото към борбата за надмощие се присъединяват не само външни фактори, но и същества от външни светове.
В тези мрачни времена сигурното е едно: придобилият власт над магията ще придобие и власт над самата съдба...
Само че съдбата е нещо относително, когато е замесена магия.
В третата книга продължаваме да проследяваме приключенията на героите ни. Магията намира повече място тук, отколкото в предишните две книги. Постепенно някои тайни се разбират, докато други тайни се появяват и на Клео, Магнус, Лусия и Джонас и предстоят нови и по-трудни пътища...
Ще започна с Лусия, тъй като при нея станаха няколко нови неща. Първото е зараждащото се приятелство между нея и Клео. Вярно, че първоначално двете се използваха взаимно, но смятам, че постепенно свикнаха една с друга и донякъде станаха приятелки. Второто е появата на Алексий. В предишната книга двамата се опознаваха чрез сънищата на Лусия и нямаше как да не видя, че тя постепенно се влюбваше в него, както и той в нея. Радвам се, че Алексий помагаше на Лусия да усвои магията си и да намери четирите кристала. Доста тъжно ми стана в края на книгата за тях двамата, но смятам, че авторката го е направила с умисъл. Докато в миналата книга, то тук Лусия израстна като личност. Започна да изразява своето мнение и спря да се плаши от новият свят, благодарение на Алексий, който беше нейната опора.
Следващата подред е Клео. В ревюто за предишната книга казах, че израстна като личност и тук продължаваше да го прави. Много не се зарадвах, че стана приятелка с Лусия заради целта си, но постепенно Клео наистина започна да харесва Лусия и се надявам в следващата книга отново да ги видя двете, застанали една до друга. Казах ли, че обожавам Клео и Магнус? Ако не, сега го казвам. Още в предишната книга между тях двамата се зароди нещо и за мое съжаление в тази книга нямаше толкова много моменти с тях двамата, но съм сигурна, че в следващата ще има. В тази книга Клео продължи да снабдява бунтовниците с информация и между тях се появиха нови лица, които смятам, че отново ще срещна в следващите книги.
Стигаме и до Магнус. Според мен от всички книги издадени досега, то в тази книга Магнус показа най-много от сърцето си. Имаше един момент, в който исках да го ударя и да го попитам къде му е акълът, но през другото време всичко беше окей. Той показа, колко държи не само на сестра си, като тръгна след нея, но показа, че държи и на Клео, като я взе със себе си и я защитаваше, където можеше. Показа, че обича майка си и би направил всичко за нея, въпреки че тя бе показа като лоша майка. Като стана дума за родители - още от предишната книга Магнус започна да взима нещата в свои ръце и тук предаде баща си (за което се радвам), въпреки че не знам какво ще направи крал Гай в следващата книга заради неговото предателство.
И на последно място най-необичаният ми герой Джонас. Доста се чудех дали да го спомена тук, тъй като продължава да ми е безинтересен, но заради обстоятелствата в края на книгата смятам, че Джонас ще помогне много на Клео и Магнус. Въпросът е как? Надявам се издателство MBG BOOKS по-бързо да издаде и останалите три книги от поредицата.
Динамиката става по-голяма, а заедно с нея и предателствата спрямо крал Гай. Магията продължава да си преправя път между листата на книгата, а героите разбират, че трябва да се борят със зъби и нокти за това, което желаят...
Ревю на първа книга - тук.
Ревю на втора книга - тук.
0 коментара:
Публикуване на коментар