„Кралицата изгнаница“ от Синда Уилямс Чайма

Преследван от загубата на майка си и сестра си, Хан Алистър отпътува на юг, за да започне обучението си в училището „Мистверк“ в Одънов брод. Но да напусне дома не означава, че опасностите ще останат зад гърба му – на всяка крачка дебнат заплахи от могъщото магьосническо семейство Баяр, решени на всяка цена да си върнат мистериозния амулет, отнет им от Хан. А и „Мистверк“ се оказва не по-малко предизвикателство. Там бившият крадец среща загадъчния магьосник Гарван, който е готов да му разкрие тъмните страни на чародейството... Но какви са мотивите му и дали договорката помежду им е клопка?

За да избяга от принудителна венчавка, заплашваща да разруши крехкия мир в Превала, принцеса Раиса ана‘Мариана също поема към Одънов брод. Нейни спътници са верният ѝ приятел Амон и взводът му кадети. Сега най-сигурното място за Раиса е военното училище „Уийн“ – там никой не я познава и тя може да приеме друга самоличност. Стига престолонаслед-ничката да успее да запази анонимността си, Бродът ще ѝ даде закрила и знанията, необходими, за да бъде достойна владетелка от династията на Сивия вълк. Но наистина ли е в безопасност, или в сенките се спотайват кинжалите на предателството?

Преди почти три години се запознах с творчеството на Синда Уилямс Чайма, което харесах заради интересният свят, който е създала, и заради героите, които искат да се борят за по-добър свят. Сега дългоочакваното продължение вече е на българския пазар и аз побързах да си го купя. Беше много приятно да се срещна с познатите герои и да се запозная с нови. В „Краля демон“ липсваше карта, но в „Кралицата изгнаница“ приятна изненада бе именно приложената карта на Седемте кралства. Смятам, беше от голяма полза, защото както Раиса, така и Хан се отправят към Одън брод по различни пътища и по тозин начин успях да опозная и други две страни от кралствата - Тамрон и Ардън, което от десет години е разпокъсано от гражданска война.

След като Раиса бяга от нагласената сватба с Мика Баяр, тя се отправя към военното училище „Уийн“, където желае да се научи на политика, дипломация и военна наука и да осъвършенства познанията си - бой с оръжия, езда, оцеляване в тежки условия. Още при срещата си с директор Аскъл, Раиса показа, че не желае специално внимание и че ще се подчинява на правилата на училището. Неведнъж можеше да се оплаче от тежката учебна програма и държанието на някои заради това, че е севернячка. Но не го направи, защото искаше да се докаже като способен кадет и като жена, която може да се справи с по-трудни задачи от шиенето, пеенето и рисуването. В началото на „Краля демон“ Раиса в някои отношения бе наивна. Сега е изоставила наивността, за да бъде по-решителна и по-способна. Знае, че доверието трябва да се заслужи и ще направи всичко, за да не бъде отново подведена. В ревюто си за „Краля демон“ споделих, че Раиса и Амон много ми харесват като двойка. Мнението ми обаче се промени и в момента ми допада повече да е с Хан. Раиса знае, че е бивш крадец, а сега и магьосник, но по време на уроците, които му даваше, осъзна, че бавно се влюбва в него и че може да разчита на Хан.

Амон е много добър приятел и командир. Винаги може да се разчита на него. За да е добър водач обаче, означава да следва правилата и да знае кое е правилно, въпреки че сърцето му казва друго. И все пак той е от малкото доверени хора на Раиса и то с причина. Винаги я поставя на първо място, помага ѝ да взима решения и ѝ дава съвети, в които тя се вслушва. Холи и Талия са от малкото жени, които се обучават в „Уийн“. Те помогнаха на Раиса да се приобщи по-бързо към новата обстановка и се превърнаха в добри приятелки, на които може да се довери.

Признавам, че не помня голяма част, свързана с Хан Алистър. Освен тази за произхода му, смъртта на майка му и сестра му, открадването на змийския амулет от Мика Баяр и за познаннството му с Ребека Морли. Затова се радвам, че Синда Уилямс Чайма отделяше в първите глави да припомни на кратко историята му. Когато започна да се обучава в „Мистверк“, неговите глави започнаха да ми стават толкова интересни, че когато свършеше дадена глава, се надявах следващата отново да проследи приключението на новия магьосник. Хан се промени. Тази промяна може да се види още в предишната книга, където той се отказа от това да бъде крадец. Тук той желае да се превърне в силен магьосник и да отмъсти за смъртта на семейството му. И въпреки първоначалното му нежелание да се учи на по-добри маниери, за да може да се впише сред магьониците, повечето от които бяха от благороднически семейства, часовете, прекарани с Раиса, му станаха любими. Смятам, че двамата изградиха някаква връзка, която ще ше доразвива в следващата книга.

Жарава продължава да е верният спътник на Хан в всичките му приключения, които често включваха попадане на грешното място в грешното време, но пък нали казват, че трудностите сплотяват приятелите. Радвам се, че нито веднъж не се почувства засрамен от това, че е от клановете и че е със смесена кръв, която му позволява да учи в „Мистверк“. В края на „Краля демон“ мнението ми за Мика се затвърди - момче магьосник, което знае, че в каквата и лоша ситуация да попадне, баща му ще го измъкне. Чаках с огромно нетърпение срещата му с Хан в училището. Неведнъж Мика се опита да си върне амулета и да го убие, но невъднъж Хан му показа, че е объркал грешния човек, с когото да се занивама. Не знаех дали Мика има някакви чувства към Раиса, или просто следва заповедите на баща си, но в момента, в който ги нападнаха в Тамрон, разбрах, че той наистина държи на нея и ще направи всичко по силите си да я опази жива и здрава.

До момента голямата загадка за мен е кой е Гарван и имам своята теория. Тепърва ще се разбира дали е правилна. Героите пък вече са представени и започват да се развиват, а Синда Уилямс Чайма плете нишки, които в даден момент събират героите на едно място. Заради това „Кралицата изгнаница“ е достойно продължение на поредицата „Седемте кралства“.

Ревю на първа книга - тук.