„Червената пирамида“ от Рик Риърдън

Как би се чувствал, ако майка ти е починала при странни обстоятелства, баща ти изчезва по време на мистериозен инцидент в сърцето на Британския музей, английската полиция третира теб и родителите ти като терористи, а ти си само на четиринайсет?

Какво би направил, ако в живота ти изведнъж се появи един чичо, който сякаш има свръхестествени способности, и ти разкрие неподозирани тайни за произхода на семейството ти? Това са само част от проблемите, които връхлитат Сейди и Картър по време на зимните празници. Докато целият свят се старае да навакса с подаръците, двете хлапета имат много по-важна задача - да оцелеят.

Обичам всякакъв вид митология - древногръцка, скандинавска, египетска, славянска и др. Съвсем случайно попаднах на една статия, свързана с книгите на Рик Риърдън и от нея разбрах, че има трилогия за египетските богове. А като голям фен на Древен Египет, нямаше как да не прочета книга, в която се срещат египетските богове Ра, Озирис, Изида, Хор и Сет. Всъщност избрах „Хрониките на Кейн“ да бъде първата ми поредица, прочетета от Р. Риърдън, защото е трилогия и не е свързана по никакъв начин с останалите книги от автора.

Преди да продължа трябва да спомена, че досега не съм чела книги от Рик Риърдън. Да, гледала съм двата филма за Пърси Джаксън и отделно имам представа за какво се разказва в популярната поредица, но само дотук. Дори бях започнала „Мечът на лятото“, но така и не я довърших. Сега обмисля да я започна отново и кой знае - може би ще стигна и до Пърси Джаксън.

„Червената пирамида“ е обем от над 500 страници и затова бих желала накратко да ви разкажа за какво иде реч в нея. Ще избягвам да споделям важна част от историята, за да не ви спойлна, ако решите да я прочетете. Книгата ни запознава с Картър и Сейди - четиринайсет годишни брат и сестра, които след смъртта на майка им биват разделени. Картър, който е наследил тъмният цвят на кожата от баща си, бива отгледан именно от него и не води обикновено детство. Постоянно пътуват заради работата на баща му и се вижда със сестра си два пъти в годината. Сейди, от друга страна, е отгледана от баба си и дядо си по майчина линия. Всъщност „виновниците“ за разделянето им са бабата и дядото. Един ден баща им ги води в Британския музей, където изчезва безследно. След това се появява мистериозният им чичо и обяснява на Картър и Сейди, че египетските богове съществуват и че двамата са свързани с тях. Те решават да спасят баща си и се впускат в едно шеметно приключение, в което се срещатат с не един египетски бог.

Първият герой, с който ни запознава „Черевната пирамида“ е именно Картър. Както споменах, той е наследил мургавата кожа на баща си и заедно с дрехите, които носи, го различава от останалите деца. По-затворен е в себе си, обича да обмисля един план преди да го изпълни и би направил всичко, за да защити сестра си. Сейди пък е негова пълна противоположност. Както външно, така и вътрешно. Това, че тя е със светла кожа, а Картър - с тъмна, много често ги поставяше в ситуация, в която повечето хора не вярваха, че са брат и сестра. От двамата тя е тази, която се хвърля с главата напред, ядосва се повече и не се притеснява да каже това, което мисли. Много ми хареса способността ѝ да разчита древноегипетския език. Допадна ми и връзката межде нея и Картър. Въпреки че двамата са живели шест години раздели, бяха запазили нормалните отношения за брат и сестра - да се карат, да се подкрепят и с един поглед да разбират какво мисли другият.

Рик Риърдън се е справил страхотно с описанията на йероглифите, египтенските реликви и легендите за познатите богове. Действието в книгата се развива с нормални темпове, а към средата приключенията за Сейди и Картър започват и не спират до самия финал на „Червената пирамида“.