Принцеса Лия от Мориган и принц Рейф от Далбрек са заложници на варварското кралство Венда и шансовете им да избягат не са особено големи. В отчаян опит да спаси живота на принцесата Кейдън – изпратеният по петите ѝ убиец – споделя с комисаря на Венда, че Лия притежава дарбата на предците си. А интересът на комисаря към нея е по-голям, отколкото някой би могъл да предположи.
Междувременно всичките представи на принцесата се преобръщат с главата надолу... Рейф я заблуди с лъжите си, но пожертва свободата си, за да я защити. Наемният убиец Кейдън сега се застъпва за живота ѝ. А венданците, които Лия винаги е смятала за диваци, може би ще се променят нейните дълбоко вкоренени предразсъдъци.
Докато се бори със своята дарба и със самата себе си, Лия трябва да направи важни избори, които ще засегнат нейното кралство... и собствената ѝ съдба.
Купих си „Предателско сърце“ още при самото издаване на книгата на българския пазар. Няколко седмици обаче си седеше на рафта и очакваше моето внимание. В понеделник я започнах и късно вторник вечерта я приключих. Отдавна не бях прочитала книга от 400 страници за два дена. Действието от началото до края на „Предателско сърце“ бе неспиращо. Във всяка глава ставаше по нещо интересно или пък се разкриваше някоя тайна и това ме караше да разлиствам страниците, докато не достигнах и последната.
Определенео Лия не е онази наивна принцеса в началото на „Измамна целувка“ - принцеса, която мечтае за спокоен живот далеч от дворцовите интриги. Пътуването през Кам Ланто и пристигането във Венда я карат да се замисли за бъдещето си и най-вече за такова, в което присъства и Рейф. Разбира че, за да оцелее на вражеска територия, трябва да лъже, да хитрува и да си отваря очите на четири. Хареса ми, че Лия бе любопитна за начина на живот на венданците. В началото се изненада от обичаите и традициите им, но след това разбра, че не се онези варвари, за каквито ги представяха кралствата Мориган и Далбрек. Неведнъж принцесата показа своята нежна страна. Например, когато разказваше истории на Астер и приятелите ѝ и приемаше някои от традициите на венданците.
На моменти имах чувството, че Рейф остава на заден план. Да, имаше няколко глави от негово име и присъстваше на вечерите, правени от командира, но през другото време ми беше нужно напомнянето на Лия, че Рейф се намира във Венда. Беше ми много приятно най-накрая да покаже истинската си същност пред Лия и да спре да я лъже. Не престана да вярва, че приятелите му ще дойдат да ги спасят и направи всичко по силите си да предпази Лия. Вслушваше се в съвети ѝ, разбираше я и се опитваше да ѝ вдъхва надежда в тежките моменти.
В „Измамна целувка“ авторката ни представи кралство Мориган - какви са неговите поданици, какви традиции и обичаи спазваха, легендите за появата на могъщото кралство. И представител на всичко това бе Лия. Сега обаче Мери Пиърсън решава да ни запознае с кралство Венда, което донякъде е различно от представите на главната героиня. Както и неговият представител - Кейдън. Въпреки че мой фаворит е Рейф, харесвам и наемния убиец. Много пъти показа, че е различен от повечето венданци и на него може да се разчита. Разбира се и защо е толкова лоялен към командира. Всеки път, когато четях как се разкъсва между тази лоялност и обичта му към Лия, ми ставаше мъчно за него, защото заслужава да е щастлив. И все пак го приемам само и единствено като приятел на Лия. Кейдън се доказа като добър човек, защото на няколко пъти тук, а и в предишната книга, показа, че притежава сърце и че ще предпази Лия и близките ѝ на всяка цена.
Командирът е една много загадъчна фигура. Още с първата си поява показа, че е силен водач, готов на всичко за Венда и ако се наложи, ще пожертва всички за доброто на кралството си. Не одобрявам повечето му решения, но пък разбирам защо е създал такива сурови закони. Присъствието на Полин се оказа минимално, само две или три глави, които целяха да покажат какво точно прави тя и къде се намира.
Доста от нещата, които се научават в книгата - превода на „Песента на Венда“ и последните откровения на Гаудрел, възможна бъдеща война на Венда срещу другите две кралства, и някои от събитията няма как да ги изкоментирам, защото това ще доведе до спойлери, а и искам прочита на „Предателско сърце“ да ви достави удоволствие, което мога да разваля.
Ревю на първа книга - тук.
0 коментара:
Публикуване на коментар