„The Dream Thieves“ от Маги Стийвотър

Now that the ley lines around Cabeswater have been woken, nothing for Ronan, Gansey, Blue, and Adam will be the same. Ronan, for one, is falling more and more deeply into his dreams, and his dreams are intruding more and more into waking life. Meanwhile, some very sinister people are looking for some of the same pieces of the Cabeswater puzzle that Gansey is after…

Знаете ли, това е първата ми книга на английски, която дочитам докрай. И съм приятно изненадана. Да, не разбрах всичко, което пишеше, но като за първа книга смятам, че се справих чудесно. Определено заслугата беше на самата книга, защото ако не ми беше интересна едва ли щях да я довърша.

Ако в „Пророчеството на гарвана“ („The Raven Boys“) авторката ни запознава с героите и то главно Блу и Ганзи, то в „The Dream Thieves“ Маги Стийвотър задълбочава историите на героите и ни дава повече информация за тях, най-вече за Ронан. Адам също претърпя промени, които харесах, а майката на Блу ме заинтригува заради тайните, които пазеше от Блу.

Определено главният герой в тази книга бе Ронан - авторката бе избрала да даде малко зелена светлина относно историята на семейство Линч и интересните дарби на Ронан. Благодарение на това успях да го опозная и останах много очарована от него. На моменти беше същия грубиянин от първата книга, но демонстрира много знания.. Знаеше неща, които не очаквах да знае и това много ми хареса. Ронан никога не лъжеше; бе до болка откровен и предпочиташе да замълчи вместо да каже някоя лъжа. Напрежението между него и по-големия му брат Деклан продължаваше да го има, но Ронан се държеше мило и имаше закрилнически инстинкт към по-малкия си брат Матю.

Липсваше ми Блу. В „The Dream Thieves“ играеше второстепенна роля, но продължаваше да насочва момчетата към най-различни възможности за откриването на Уелския крал. Отношенията ѝ с Ганзи започнаха постепенно да се променят и това ми хареса, най-вече темпото, защото аз обичам любовните връзки да не се развиват със скоростта на светлината. Още от предишната книга Блу започна да става част от бандата на Ганзи, но тук за мен тя бе равностоен член и можеше съвсем спокойно да дава мнение и да разменя закачки с момчетата. Майка ѝ Маура, заедно с Кала и Персефона заемаха важна част от историята, защото като ясновидки можеха да им помагат и да им дават информация недостижима за тях. А и като цяло, е много по-лесно като знаеш, че имаш възрастни на своя страна, които могат да ти помагат.

Персонажът на Адам също се разгръща за читателя. Адам започна да вярва в себе си и да цени същността си. Както казах той се промени и аз харесах това, защото получа възможността да бъде полезен за Ганзи и останалите. Ганзи продължаваше да е същото момче, което от време на време несъзнателно наранява хората с думите си, но в повечето случаи осъзнаваше какво е казал и веднага се поправяше. Със сигурност Ноа имаше повече реплики, отколкото в „The Raven Boys“ и успяваше да помогне на приятелите си, но има още какво да се очаква от него.

Основното, което търсят героите в тази книга е Кабесуотър - мистична гора, в която Ганзи и приятелите му вярват, че е скрит Оуен Глендоуър. Разбирайки защо тя е изчезнала, всички с начело Ронан се опитват да я върнат. Появяват се нови герои, някои добри, други лоши. Един от новите персонажи бе Сивият мъж, който в началото възприемах като враг, но с развитието на историята той ми стана симпатичен. Маги Стийвотър определено успява само за една книга да въведе герой и да разкрие душата му пред читателите...

„The Dream Thieves“ включва в себе си разнообразие от свръхестествени създания, пророчества, гадаене и още куп други странности. А в центъра на всичко това са четири момчета и едно момиче, които стават като истински семейство и желаят да живеят в свят, изпълнен с магия.

Ревю на първа книга - тук.