„Откакто те няма“ от Морган Матсън

Слоун винаги е била онази, която с лекота измъква Емили от черупката ѝ и изпълва ежедневието ѝ с приключения. Двете са абсолютни противоположности и именно това прави приятелството им вълнуващо. Но точно преди да изживеят най-епичното лято, нещата рухват, защото Слоун просто изчезва. А единственото, което оставя след себе си, е един списък. 

Този списък съдържа тринайсет задачи, които Емили трябва да изпълни. Те обаче не са обикновени и определено не включват неща, които тя би направила по принцип. Но пък ако именно те са ключът към това Слоун да се върне? 

Емили ще изкара едно наистина непредвидено лято, и то в компанията на Франк Портър (още по-непредвидено), с чиято помощ ще опита да изпълни задачите от списъка на Слоун. А след това – кой знае какво я очаква в края на списъка.

Това е първата книга, която чета от авторката и не знаех какво да очаквам от Морган Матсън. Избрах „Откакто те няма“ да бъде моето другарче за екскурзията ми във Великобритания миналата година и останах очарована от книгата. Няма напрягащи сцени, героите не ме дразнеха, нямаше чак толкова клишета, а любовната връзка не беше сладникава.

Главната героиня Емили със сигурност не е от популярните момичета и има само една най-добра приятелка. Стеснителна е и не обича да се забърква в проблеми. Благодарение на списъка Емили се отвори за света и започна да общува с други хора. Точно заради тези тринайсет задачи тя успя да се сприятели с трима души и те да ѝ станат най-близките приятели през лятото. Въпреки краткото време четиримата станаха една сплотена група и разчитаха един на друг. Създадоха си страхотни спомени и това нямаше да случи без Слоун. Семейството на Емили също е част от историята. Проследява се връзката на Емили с нейния брат, който желае да прекарва повече време с по-голямата си сестра. Това, че Слоун я нямаше, ѝ помага да заздрави отношенията си с по-малкия си брат като прекарва време с него. В началото на книгата за мен Слоун играеше ролята на загадъчен персонаж, който не се появява, а само се споменава. Постепенно обаче авторката изгражда приятелството между Емили и Слоун чрез ретроспекции от страна на главната героиня. Оказа се, че двете са си били опора една на друга и тяхното приятелство е било от онези, които остоява на времето и разстоянието.

Франк се оказа много приятна личност. Изненадах се от това, че той знае името на Емили, защото като популярен ученик не се очаква да знае това. Бе пълен с изненади. Обича приключенията, музиката и малко тичането. Помага на всеки, който се нуждае от помощ. Но под маската на вечната усмивка, се крие едно момче, което трябва да търпи караниците на родителите си и да разбере кое го прави щастлив - работата с най-добрия му приятел, слушането на музика и разгадаването на кодовете и времето, прекарано с Емили. Той помогна на Емили да излезе от зоната си на комфорт, за да може да изживее моменти, които с години да си спомня. Определено Франк е герой с когото бих прекарвала летните си дни.

В книгата има доста моменти, които предизвикваха усмивка на лицето ми или пък ме накараха да се смея. Основната идея е за възможността да преоткрием себе си и как трябва да се отворим към света и да не се притесняваме за дребни неща. Главната героиня ми стана много близка, защото и двете сме по-затворени и не можем ей така да се появим някъде, където не сме поканени, и да се забавляваме. Имаме нужда от някой, който просто да ни пази гърба и да знаем, че ще е до нас. Със сигурност ще се разпознаете в поне един от героите и ще почерпите вдъхновение от личността му.

„Откакто те няма“ е очарователна книга, подходяща за дългите летни дни. Ако желаете да отидете на едно приятно пътешествие, на което главната героиня преоткрива себе си, а авторката дава полезни съвети на подрастващите деца, то творбата е точно за вас.