„Десетте хиляди врати на Януари“ от Аликс Е. Хароу

Тогава тя намира една странна книга. Книга, която ухае на други светове и разказва история за тайни врати, любов, приключения и опасности. Всяка страница разкрива пред нея невъзможната истина за света и Дженюъри открива история, която все повече се преплита с нейната собствена.

Време е най-накрая да напиша ревю на тази книга, която е и първата прочетена творба за 2021г., тъй като избрах заглавието да е тематично за месеца, в който да я чета. Забавих се с ревюто най-вече заради това, че „Десетте хиляди врати на Януари“ не ме впечатли толкова, колкото очаквах. Историята е развита много добре, както и главната героиня и световете, които Дженюъри и Ади посещават. Просто не успах да се насладя на книгата и всеки път, когато я отварях, за да продължа с приключението на Дженюъри, ми бе трудно да прочета първите страници. Също така искам да спомена и за превода на името на героинята. За мен не бе правилно на заглавието да бъде „Януари“, а в цялата книга „Дженюъри“. Просто преводачът е трябвало да си избере едно от двете, а аз лично предпочитам „Януари“, но какво да се прави, свикнах с английското име.

Дженюъри е със смесена кръв - майка ѝ е бяла, баща ѝ - черен. Това е и спънката, която ѝ пречи да си намери място в света, в който живее. От бебе е отгледана от баща си или по-точно от господин Лок - работодателят на Джулиан Скелер, тъй като родителят ѝ пътува по цял свят, за да допълва колекцията на Корнелиус Лок от ценни артефакти. По този начин Дженюъри се чувства оше по-самотна до момента, в който не открива книга, разказваща за Врати и други, различни светове. Обстоятелствата я принуждават да избяга от сигурното убежище в лицето на „Лок Хаус“ и да се скрие в друг свят. Разбира се, нещата не протичат по план, но това я води до откриването на част от историята на семейството ѝ. Харесах Дженюъри, защото като дете винаги търсеше приключенията и не можеше да седи на едно място, а по-късно осъзна, че не трябва да се променя, за да бъде харесвана от някого. Тя е такава, каквато е - вярна приятелка, отдадена дъщеря и любителка на приключенията.

Джейн на пръв поглед е обикновена жена, помолена от Джулиан Скелер да се грижи за дъщеря му. И въпреки че сделката им също не протича по план, тя не се отказва от Дженюъри и до последно ѝ пази гърба. В началото за мен Джейн бе мистериозна личност, но постепенно персонажът ѝ се разкри и успях да я опозная. Въпреки че Самуел присъстваше още от детството на Дженюъри, не можах да се докосна до неговата личност. За мен си остана просто като момчето, което се притече на помощ на главната героиня. А още по-малко успях да почувствам връзката между Самуел и Дженюъри.

Аделайд или Ади има колкото различен, толкова и еднакъв живот с този на Дженюъри. Отгледана от баба си и лелите си във ферма през 60-те години на XIX век, Ади расте без строги правила и има свободата да скита по цял ден и да прави каквото си иска. Още от малка е дива, винаги с мръсни дрехи от многото игра по двора и мечтаеща за някакво приключение. Запознанството ѝ с момче от друг свят я кара да осъзнае, че животът във фермата не е за нея и няколко години по-късно Ади решава, че е време да опознае света или най-малкото да намери вратата, която води до света на момчето, с което се е запознала, когато е била на петнайсет. Трябва ѝ доста време, но накрая двамата се събират. Това обаче не означава, че трудностите ѝ приключват, а напротив - продължават. И така съдбата на Ади и Дженюъри се преплита. Двете много си приличат заради любовта към пътешествията и откриването на нови светове. И все пак по-близка чувствам Дженюъри, защото историята на Аделайд се разказазваше от трето лице, а и през по-голяма част от книгата тя бе по-скоро измислен персонаж, играещ главната роля в книгата, която Дженюъри откри, отколкото реален.

Концепцията на „Десетте хиляди врати на Януари“ ми допадна - различни светове, в които можеш да попаднеш само ако отвориш някоя магическа Врата, желанието на един човек да намери любимата си и любовта на героините към приключенията. Нямаше как да не я съпоставя с „Беззвездното море“, защото имат сходни идея с тези врати, но докато Ерин Моргънстърн се концентрира в изграждането на един магически свят, то Аликс Е. Хароу - в повече от един.