„Срещи с вълшебни създания“ от Цвета Петрова

Тази книга разказва за Марко и Никола – две смели момчета, които жадуват за приключения. Понесени на крилете на родолюбието си, те поемат на пътешествие из Пирин и Родопите в търсене на онези тайнствени и митични същества, за които всеки е чувал, но малцина са виждали. И докато навлизат все повече в сърцето на гората, опасностите бързо ги връхлитат. Безстрашните герои се натъкват на въоръжени с лъкове самодиви, яхнали сури елени, на свирепи караконджули край запустели мелници, на вилнеещи хали из далечни села. Но каква ще е изненадата им, когато осъзнаят, че тези чудати създания всъщност не са толкова по-различни от тях, колкото са вярвали в началото на своето приключение?

И все пак през целия път Марко и Никола не позволяват на трудностите да ги разсеят и старателно записват всички свои преживявания – за да остане на хартия онова, което паметта може да изтрие. И тази книга е техният дневник.

Тази книга я заглеждах всеки път, когато минех покрай нея, и най-накрая реших, че е време да си я купя. Илюстрациите ме грабнаха още от първия път и докато я четях, повече време ми отнемаше да разгледам дадената рисунка до най-малкия детайл, отколкото да прочитам текста. А това, че книгата е под формата на дневник, ми хареса още повече. Лично аз не съм си водила дневник, в който да записвам мислите, чувствата и хората, с които се запознавам. Но определено бих си водила, ако целта за създаването му е търсенето и намиране на български митични същества.

Никола и Марко тръгват на пътешествие с една единствена цел - търсене на същества, които скитат из прекрасната ни страна. Знам, че за творба от 88 страници няма кой знае колко задълбочаване в историята и героите, но все пак Цвета Петрова можеше така да завърти случките, че двамата герои да попадат по-трудно на създанията. Все пак във всяка митология се споменава, че те трудно могат да бъдат открити. Характерите на Никола и Марко се различават и това ми харесва, защото така успях да ги разгранича и с интерес да ги опозная. Никола е от тези младежи, които се хвърлят с главата напред и с доста усилия се отказва от дадена идея. Без значение дали е добра, или лоша. Марко е неговата противоположност. Почти. Първо обмисля, после действа. Той е разумът в техния малък отбор.

От всички създания, които срещнаха, любими са ми самодивите и орисниците. Не само заради рисунките им, но и защото от малка съм израснала с легендите за самодивите, а пък орисниците ме заинтригува с възможността да предскажат съдбата на дадено дете. Признавам, че дори не знаех, че тези три сестри се срещат и в нашата митология, но явно просто в моя край не се говори толкова за тях или поне аз не съм чувала. Мората е едно от лошите същества, на което обърнах повече внимание, по простата причина, че не знаех много за нея. И следващият път, когато сънувам кошмар, ще знам кой е виновен.

Този път ревюто ми е доста кратко, но пък и самата книга - също. Така че няма какво повече да кажа за нея освен да ви приканя да я прочете не само защото ще обогатите знанията си за народните поверености, но и защото е прекрасна книжка за един слънчев ден.