Мадрид, 1957 г. Под фашистката диктатура на Генералисимус Франко Испания крие мрачна тайна.
Туристи и чуждестранни бизнесмени пристигат на талази в Испания с приветливото обещание за слънце и хубаво вино. Сред тях е 18-годишният Даниъл Матисън, син на петролен магнат, който пристига в Мадрид с родителите си с надеждата да усети връзка с родината на майка си през обектива на своя фотоапарат. Фотографията го сблъсква с Ана, чието семейство се бори с променливата си съдба под дългата сянка на Гражданската война. Снимките на Даниъл поставят неудобни въпроси, а опасности надничат зад ъгъла. Той е притиснат в ъгъла, поставен пред трудно решение, което трябва да вземе за да защити хората, които обича.
Животи и сърца се сблъскват, а слънчевият испански град открива своята изненадващо мрачна сърцевина.
„Фонтани на мълчанието“ е втората книга, която чета от Рута Сепетис и не ме разочарова. Едновременно не си поставях високи очаквания за нея, за да не се разочаровам, но и исках тези очаквания да се оправдаят. Трябва да призная, че „Сол при солта“ е по-тежка книга, докато тук атмосферата не е толкова потискаща. Да, намеква се за тежките време след Гражданската война и се описва несправедливостта, но все пак историята е разказа от части през погледа на фотограф, който умее да вижда както лошото, така и доброто в една ситуация.
Историята ни запознава с Ана - испанка, която работи в единствения американски хотел в Мадрид - „Кастеяна Хилтън“. Тук да спомена, че действието се развива в средата на 50-те години на миналия век и Испания тепърва се отваря за света, най-вече за Америка. Затова не е учудващо, че има толкова американци, които показват на Ана един нов поглед върху света. Харесах Ана, защото, от една страна, е мила, забавна и много начетена. От друга страна, не се натрапва, както приятелката ѝ Лоренса, много е притеснителна, не нарушава правилата и се опитва да балансира между своите мечти и желанията на сестра ѝ Хулия. Чрез нейния образ Рута Сепетис представя испанския народ и неговите борби по време на диктатурата на Франко. Ана постепенно се отваряше пред Даниъл и с всяка тяхна среща двамата научаваха по нещо ново за различните светове, в които живеят.
Историята се разказва от четири гледни точки - на Даниъл, на Ана, на братовчедка ѝ Пури и на брат ѝ Рафа. От време на време има и глави от гледната точка на Хулия. В началото, когато започнах да навлизам в читателския свят, предпочитах книгата да бъде разказана от 1 л. ед. ч., но след прочита на няколко творби, разкази от няколко персонажи, осъзнах, че по-приятни са ми книгите с повече гледни точки. Това е така, защото по този начин имам по-добра възможност да опозная героите. В началото на „Фонтани на мълчанието“ не схващах защо има глави, разказващи се от Рафа и от Пури, но към средата на книгата разбрах, че така читателят може по-добре да се запознае с Испания през 1957 година.
Няма как да не харесам Даниъл. Страстта към фотографията му помогна да види Испания по по-различен начин от останалите туристи. Голяма помощ му оказа Ана, която чрез своите думи му отвори очите за много неща, случващи се в Испания. Държанието на Даниъл на моменти ме изненадваше като например, когато се притесняваше да сподели на майка си, че се е разделил със своята приятелка. И тогава се сещах, че действието се развива във време, в което държанието на младите е било различно от сегашното. В лицето на Даниъл читателят среща гласа на свободното слово. Човек, който е израснал в свободна страна, трудно си представи как един човек притежава такава власт, че да забрани свободното разпространение на филми, книги, вестници и снимки. Радвам се, че Дан успя да отстои себе си и да следва мечтите си да стане фотограф. В Испания създаде приятелства, които ще помни за цял живот.
Няколко хора ме питаха по какъв ред да прочетат „Фонтани на мълчанието“ и „Сол при солта“. Няма грешен начин. Двете книги по никакъв начин не са свързани. Единствено трябва да решите дали ви се чете нещо по-тежко или по-леко. С прочита на всяка книга, написана от Рута Сепетис, осъзнавам колко труд е хвърлила, за да напише историческите си истории. Чрез описанията си Сепетис за пореден път накара да искам аз да се намирам под горещото испанско слънце и да правя снимки на красивите сгради и паркове.
0 коментара:
Публикуване на коментар