„Хари Потър и Философският камък“ от Дж. К. Роулинг

Хари Потър не знае нищо за „Хогуортс“ до момента, в който множество мистериозни писма започват да се изсипват в дома на семейство Дърсли на улица „Привит Драйв“. Адресирани до него, надписани със зелено мастило върху жълтеникав пергамент и запечатани с лилав печат, те бързо будят подозрението на противните леля и чичо на момчето и са конфискувани от тях. 

Няколко дни по-късно, навръх единадесетия рожден ден на Хари, великан с очи, блестящи като черни бръмбари, на име Рубиъс Хагрид пристига с невероятни новини – Хари Потър е магьосник, записан в Училището за магия и вълшебство „Хогуортс“! Едно удивително приключение е на път да започне…

Поредицата за момчето, което оживя не запали интереса ми към четенето. До преди година дори не смятах да се захвана с нея, но след като в Англия на почти всеки ъгъл има магазин за Хари Потър реших, че е време да посетя „Хогуортс“.

Сега разбирам защо толкова хора са луднали по творбите на Дж. К. Роулинг. Започващи като книги за младото поколение, те се превръщат в една история, в която героите имат безброй приключения, битки и забавления, а накрая се превръщат в добър приятел, който те е научил на толкова много неща. Смятах, че в началото ще ми е трудно да отделя книгата от филма, но се изненадах приятно от това, че филмът върви по самата си сюжетна линия и няма много отклонения.

Още от самото начало ми направи впечатлението колко възпитан е Хари. Знаеше, че няма да постигне нищо, ако се противопоставя на леля си и чичо си, но пък нищо не му пречеше да подхвърля в главата си някоя шега за Дъдли. Само да вметна, че роднините му не са чак толкова лоши. Някак си във филма персонажите на тях тримата са преувеличени. Целият свят на Хари се промени за няма и ден. Разбра каква слава притежава в магическия свят, но не се възгордя от нея. Успя да намери истински приятели в лицето на Рон и Хърмаяни. Хари се оказа и доста храбро дете, защото се изправи пред не едно предизвикателство и най-важното беше, че не го правеше заради популярността си, а защото го чувстваше правилно. Истинската ирония се оказа, че той избяга от един Дъдли, за да попадне на друг в лицето на Драго, но смятам, че Хари показа, че няма лесно да бъде подведен или наранен.

На пръв поглед Рон може и да изглежда като второстепенен персонаж, но с развитието на историята читателят успява да го види като верен приятел и момче, което знае повече, отколкото показва. Смятам, че двамата с Хари си допаднаха, защото нито един от тях не беше сноб и двамата разбираха много добре живота на другия. И все пак нямаше как да не забележа, че двамата малко си завиждаха един на друг. Рон - за това, че не е толкова популярен, а Хари - за прекрасното семейство на приятеля си. Рон обаче може да пази гърба на своите приятели и не спираше да го прави до края на книгата.

Ако срещна лично Хърмаяни, първите ми впечатления биха били, че е многознайки, но в същото време, че е и борбена. Нейните познания неведнъж спасяваха живота на приятелите ѝ. В началото наистина ми стана тъжно, когато я нараняваха с думите, че е зубарка. Тя просто обича да чете, а в това няма нищо лошо. Даже винаги е приятно да знаеш, че човекът срещу теб има добри познания във всяка една сфера. Хърмаяни ме впечатли най-много, когато седеше пред отварите и трябваше да познае коя е отрова и коя - вино. Тя беше сигурна в познанията си, защото не трябваше да знае някое заклинание, а да притежава най-проста логика, каквото не всеки магьосник притежава. 

Още щом изгледах филмите, реших, че трябва да си избера дом. Със сигурност не съм нито за Грифиндор, нито за Слидерин. Останаха само Рейвънклоу и Хафълпаф. Затова си направих от онези тестове, които те разпределят по домовете и аз попаднах в Рейвънклоу. Много го харесвам, както и историята зад него. Единственото ми разочарование е, че нямаше много информация за домовете в тази книга, само по две - три изречения. Предполагам, че в следващите творби ще се доизграждат познанията за тях. 

Дали ще прочета и останалите книги от поредицата? Не знам. Но определено „Хари Потър и Философският камък“ бе приятна книга, разказваща за приятелство, изпитания и едно момче, което оживя.