По-лесно е да вземеш властта, отколкото да я задържиш. Джуд е научила този урок, когато се е отказала от влиянието си върху злия крал Кардан в замяна на неизмерима мощ.
След неочакваната постъпка на Кардан в края на „Злият крал“, Джуд е принудена да живее в света на смъртните. Сега тя е готова да рискува всичко, за да си върне онова, което ѝ е било отнето. Възможността се появява в лицето на изменчивата ѝ сестра Тарин.
Когато древно и могъщо проклятие е освободено, Царството на феите е разтърсено от страх и паника и Джуд ще е принудена да избира между своята амбиция и своята човечност...
Хубаво е да прочетеш книга от любима поредицата. Отново да срещнеш познатите герои и най-накрая да разбереш как ще свърши всичко. „Кралица на нищото“ със сигурност е най-любимата ми книга от „Вълшебният народ“, защото имаше повече моменти между Кардан и Джуд, техните отношения се развиха както аз желаех, а сестрите на Джуд присъстваха много повече от предишните книги. Имаше желаните действия и страхотните описания на различни храни и места от елфическия свят.
Джуд започна да се променя още от „Злият крал“. Тук вече мисли като истинска кралица, която знае какви са последствията, ако сбъркаш. В предишната книга я предадоха и сега Джуд се стараеше да покаже на всички, че не е наранена, като в същото време страдаше, но гордостта ѝ не ѝ позволи да го покаже. Но нямаше как да превъзмогне чувствата си, и ако в предишните книги не го беше разбрала, то в „Кралица на нищото“ Джуд най-накрая призна чувствата си пред Кардан. И точно заради всичките моменти между тях двамата книгата се превърна в любимата ми от цялата поредица. Като човек, който е израснал сред коварни феи, Джуд още в първата книга показа своето недоверие към... почти всички, но сега имаше възможността да види кои са ѝ верни и кои - не. Всичко, което извърши, беше в името на безопасността на брат ѝ Оук. Затова никога не съм се съмнявала в нейната обич към семейството ѝ. Още в началото на книгата Холи Блек показа колко добра сестра е Джуд, когато прие да защити Тарин, въпреки че тя въобще не го заслужаваше.
Въпреки всичко, което Тарин направи, не я ненавиждам. Героите, които мразя са доста малко. Просто тя се опитваше да оцелее и знаеше, че каквото и да става, сестрите ѝ ще бъдат до нея. Вивиан, от друга страна, беше опората на самата Джуд. Момичето, което е полуелф-получовек, със сигурност може да дава добри съвети за света, изпълнен с магия и лъжи.
Кардан още в „Злият крал“ започна да се отваря към Джуд. Всички моменти между тези двамата ги чакам от „Жестокият принц“. Толкова са сладки. Моментът, в който наистина разбрах, че Кардан обича Джуд, беше, когато тя падна от гредите в двореца, а при Джуд бе, когато стана онова с него (потайна съм, за да не ви спойлна). В началото и аз си го представях като момче, което няма да може да управлява, ако Джуд не е до него. Но се изненадах приятно, защото доказа, че може да се справя с трудностите и предизвикателствата. С появата на неговата майка разбрах от кого е наследил своята арогантност и съмнението, че е труден за обичане. Смятам, че можех да опозная Кардан още по-добре, ако някои от главите бяха от неговата гледна точка. Преди обичах главите да се разказват само от главната героиня, но сега разбирам колко предимства има от това книгата да бъде разказана от най-малкото двама души.
Доволна съм от финала на „Кралица на нищото“. Единствено можеше малко повече информация за Морските дълбини, но ще се задоволя и с наличното. Очаквах повече смърт. Знам, че звучи странно, но предполагах, че поне един герой, важен за историята, ще напусне книгата. Приключението на Джуд Дуарте приключи. Постигна част от целите си и се разви като герой но най-важното е, че откри човекът, който едновременно може да я подкрепя и ядосва.
Ревю на първа книга - тук.
Ревю на втора книга - тук.
0 коментара:
Публикуване на коментар