"Лейди Полунощ" от Касандра Клеър

В един таен свят, където воини, в чиито вени тече ангелска кръв, са се заклели да пазят света от демони, „парабатай“ е свещена дума. Парабатаят е твой партньор в битка. Парабатаят е най-добрият ти приятел. Парабатаите са всичко един за друг… но никога, абсолютно никога не бива да се влюбват един в друг.

Изминали са пет години от събитията в „Град на небесен огън“, довели ловците на сенки до ръба на унищожението. Ема Карстерс вече не е малко дете, а млада жена, твърдо решена да открие убиеца на родителите си и да отмъсти за смъртта им.

Ема е ловец на сенки, една от поколенията нефилими, чийто дълг е да бранят света от демони. Заедно със своя парабатай Джулиън Блекторн тя патрулира из улиците на един таен Лос Анджелис.

Когато започват да се появяват трупове на хора и долноземци, убити по същия начин, по който преди години загиват и нейните родители, вниманието на Ема е привлечено – това е нейният шанс да се впусне в разследване. Докато разкрива истината за настоящето, тя започва да научава и тайни от миналото: какво е крил Джулиън от нея през всички тези години, защо законът на ловците на сенки не разрешава на парабатаите да се влюбват един в друг... В същото време Ема е на път да се влюби в единствения човек на света, в когото е категорично забранено.

Истината е че това е първата книга, която прочетох от Касандра Клеър и с която се въведох в света на ловците на сенки. Докато четях "Реликвите на смъртните" осъзнах, че всичко, което трябва да знаем за ловците на сенки ни е представено и в тази книга, за което аз много се радвам, защото така не ми се налагаше първо да прочета "Град от кости", а по онова време изобщо не бях фен на поредицата.

Проследяваме историята на Ема и Джулиън пет години след края на "Град от небесен огън". Тук двамата вече са пораснали и са парабатаи. След като по-голямата сестра и по-големият брат на Джулиън, Хелън и Марк са отведени заради елфическата си кръв, Джулиън трябва да се грижи за по-малките си братя и сестри и тъй като му е трудно, Ема с удоволствие му помага за грижите върху децата и така стават още по-близки приятели. Книгата започва с мистериозните убийства и всъщност мисията на Ема и Джулиън в книгата е да намерят убиеца на днанадестте души.

Харесвам Ема, защото без проблем показа бойният си дух и обичта си към семейство Блекторн. За нея те станаха нейното ново семейство след смъртта на родителите ѝ. Обожавам нейният сарказъм, който я следваше навсякъде. Със сигурност ще срещнете някое нейно качество, което да сте виждали и в останалите женски персонажи на Касандра Клеър, но същевременно Ема е и единствена по рода си. Тя се оказа едно силно момиче, готово на всичко за хората, които обича и най-вече за своя парабатай Джулиън.

Джулиън е пълната противоположност на Ема. Докато тя действа и след това мисли, той е точно обратното. Предпочита да има план под ръка и чак тогава да действа. Но смятам, че точно заради това, че са толкова различни се допълват един друг. Джулс е толкова грижовен, мил и забавен, че няма как да не го обикнеш. Той вече не е онова уплашено момче от "Град на небесен огън". Не, той се е превърнал в силен мъж, който трябва да се грижи за своите братя и сестри все едно са негови деца. И въпреки натоварените му дни, той винаги има време Ема и за неговото любимо хоби - рисуването.

Един от обратите в книгата е завръщането на Марк от Дивият лов. Естествено, че феите го връщат при семейството му, за да се застраховат, че Ема и Джулиън ще спазат думата си и ще открият човекът, убил техните сънародници. Но, когато Ема и Джулиън приемат сделката не знаят едно - Марк не е същият човек като преди. Той се е променил коренно и сега Джулиън има още едно бреме. Той трябва да се погрижи за по-големият си брат и да му покаже, че цялото му семейство го обича. През цялата книга той се променяше и стигна до едно положение, което се доближаваше до старият Марк. Много съм объркана относно отношенията му с Кийрън. Той наистина ли го обича или просто, докато е бил в Дивият лов му е трябвало някой, който да го обича? Аз не смятам така. В книгата Марк си спомняше няколко моменти с Кийрън и по видяното мога да кажа, че и двамата изпитват истински чувства един към друго, но не съм сигурна дали това е мимолетно увлечение или нещо по-голямо.

Има нови герои в тази книга. Една от тях е Кристина - мексиканското момиче, което е дошло в Лос Анджелис заради миналото си. Тя е от онези момичета, които няма да те упрекват или задават въпроси, когато не искаш да говориш, а винаги те изслушва и ти помага и с тези си свои качества тя се доказа като една добра приятелка на Ема. Когато ѝ кажеш тайна, тя на свой ред също казва своя тайна. Наистина много ми хареса нейният образ. Около нея се запознаваме и с Диего. Той се появява може би към краят на книгата. Оказва се, че е свързан с миналото на Кристина. Много пъти е споменат като "Съвършеният Диего" и донякъде разбирам защо е наречен така, но все пак, когато наречеш някой съвършен му подхранваш егото...

Всички тези сцени между Ема и Джулиън бяха много сладки, най-вече тази на плажа. Те се подкрепяха и винаги, когато единият имаше нужда от другия беше там. Отчасти разбирам защо Ема направи това в края на книгата, но честно аз бих се била яростно за момчето, което обичам, но знам че Касандра ние е приготвила нещо невероятно. Докато сцените между Марк и Кристина повече ме объркаха отколкото харесаха. Просто не разбирам дали се харесват повече от приятели или просто аз си го въобразявам. Дори в няколко моменти смятах, че има вероятност двамата да станат двойка, но тогава се появиха Кийрън и Диего и всичко стана толкова сложно. И дори тогава имах някаква надежда за тях двамата, но се разбра, че Кийрън и Марк не са били само приятели и аз си казах: "Я ги остави. За какво си блъскаш главата с тези мисли? Касандра решава кой с кого да събере, но само да не чакам третата книга, за да разбера". И после след като съм се успокоила относно двойките в книгата прочитам как Дру се възхищава на Дието, но си казвам че всичко е окей, но той започна да ѝ дава повече кураж, да и казва колко е хубави и т.н. И оттогава си мисля дали от тях ще стане хубава двойка.

Няма как да не спомена Тай, Ливи, Дру и Тави. Всеки до един имаше важна роля в книгата. Дали Ливи и Тай с техният компютър и невероятен ум или Дру със съвети за възможни начини на убийства (нали си пада по такива филми). И Тави, който ми е любимецът от децата. Беше най-малък, но най-сладък. Благодарение на неговата детска книга героите и самата аз разбрах нещо много важно за откриването защо убиецът ги убива. Радвам се че Касандра е решила да ги направи важна част от книгата, защото в "Лейди Полунощ" авторката иска да ни покаже, че семейството е най-важно и че трябва да ги допускаш до себе си...

"Лейди Полунощ" е пълна с мистерии, загадки, тайни, магия и най-вече любов. Тя е интересна по свой собствен начин, така че ако все още не сте я прочели - направето го и ще остането приятно изненадани.