"Град на паднали ангели" и "Град на изгубени души" от Касандра Клеър

Това ревю е по-различно от предишните, защото за първи път ще пиша общо ревю на две книги. Причината, заради която правя едно ревю за двете книги е защото те не ме впечатлиха толкова много и просто нямам какво толкова да кажа и реших, че този начин е много по-добре.

В "Град на паднали ангели" главният герой е Саймън. Просто повечето история е за него и какво означава да си вампир. Появява се Камила. Аз се запознах с нея в "Адски устройства" и там много я харесах. Тези нейни руси кичури и връзката ѝ с Магнус...но тук тя е съвсем различен човек/вампир. Знам, че на вампирите им доскучава от дългия живот и искат да правят нови и различни неща, но това да убиваш невинни хора е ужасно. И така мнението ми за Камила се промени на 180 градуса. От друга страна се привързах много към Рафаел. Очаквах от него да не му пука за нищо и да прави каквото си иска, но се оказа че съм грешила. Оказа се, че той бе отпратил Камила, за да спаси клана, който обича.

Доста се изненадах, когато разбрах, че Саймън излиза не само с Изабел, а и с Мая. Аз още от първата книга съм от отбор Изабел, така че четях на един дъх всяка една сцена с тях двамата. Доколкото Мая...е при нея се появиха други проблеми. Като например бившето ѝ гадже, което я беше превърнал във върколак. Ами Алек и Магнус? Те са толкова сладки и в началото на книгата толкова много се зарадвах, когато разбрах, че са на почивка заедно. Но двамата души, които обичам най-много са Клеъри и Джейс. Колкото и странно да звучи тази драма, която имаха в "Град на паднали ангели" ми се отрази добре. Това, че успяха да преминат заедно през нея показва колко много се обичат. За Клеъри, Джейс беше най-хубавото, което ѝ се бе случвало от години насам и я беше страх да не го изгуби. Разбирах доста добре нейните терзания. Джейс си го обичам още от първата книга. Страдах, когато и той страдаше. Не можех да гледам как се измъчва, но знаех, че Касандра няма да остави нещата така. Определено очаквах друг край за четвъртата книга от поредицата, но К.К. винаги ме изненадва.

И ако Себастиян ми липсваше в "Град на паднали ангели" то в "Град на изгубени души" той се завръща по-силен от всякога. Какво е мнението ми за него? Че е по-луд и по-болен от Валънтайн, но все пак късче от сърцето ми го харесва. Обичам Каснадра точно заради нейното умение да създава всякакви герои, които ти да харесваш. Всички нейни герои не са перфектни и в това е чарът им, защото ако си перфектен, то не си истински. Себастиян се оказа един перфектен образ по негов си начин и показа що за човек ще станеш ако през целият ти живот е било повтаряно думи от типа:"Сине, ние ще завладеем този свят."

В началото на книгата не ми харесваше как Клеъри стоеше настрани от войната, но се радвам, че се взе в ръце и се включи в нея. Смятам, че в тази книга тя показа своята истинска същност - ловецът на сенки в нея се пробуди и тя действаше по инстинкт. Радвам се че имаше приятели, на които да разчита, защото нямаше да се справи сама. Но въпреки всички хубави моменти, които се случиха, за мен петата книга бе най-слабата на Касандра Клеър. Просто нещо липсваше, което го имаше в предишните ѝ книги. Въпреки това с радост ще прочета и последната книга, за да мога с гордост да заявя, че съм прочела една невероятна поредица.