"Хрониките на Магнус Бейн" от Касандра Клеър

Книгата съдържа единайсет неразказвани досега истории, които хвърлят светлина върху живота на загадъчния Магнус Бейн, спечелил сърцата на феновете на поредиците „Реликвите на смъртните” и „Адски устройства” със своята харизма, с екстравагантния си стил и неподражаемото си остроумие.

На страниците на сборника почитателите на книгите на Касандра Клеър ще се срещнат отново с любими свои герои, като Алек, Клеъри, Уил, Теса и Джем, ще научат истината за Рафаел Сантяго и Камила Белкор, за изхода от първия сблъсък между Валънтайн и Магнус и ще узнаят още много други тайни. Касандра Клеър, Морийн Джонсън и Сара Рийс Бренън ни повеждат на вълнуващо пътешествие през историята, изпълнено с много хумор, приключения и драматични сблъсъци, в компанията на очарователния, духовит и винаги безупречно облечен магьосник.

1. "Какво всъщност се случи в Перу" - Този разказ беше подходящото начало за великите пътувания на Магнус. Има хора, които с годините се променят...Магнус определено не е сред тези хора. Какъвто е в "Реликвите на смъртните" такъв бе и в миналото, за което се радвам, защото обожавам магьосника, с когото се запознах. Историята тук ни запознава с приключенията му в Перу и как той се опитва да си спомни, причината заради, която са го изгонили от града...В крайна сметка така и не разбира, но на мен ми беше крайно интересно и забавно да проследя изживяванията му с неговите приятели.

2. "Кралицата беглец" - Обожавам всеки един роман, в който се проследява част или изцяло живота на някаква историческа личност. Магнус се намира в Париж по време на кралица Мария-Антоанета и нейното спасяване от сигурна смърт. Един офицер го моли да погне за спасяване на кралското семейство и въпреки помощта на Магнус всички знаем как завършва историята на кралицата. Имаме и среща с парижките вампири, които се оказаха доста големи гадини, които се сърдят доста дълго време, но на Бейн не му пукаше, че лъже главният вампир на парижкия клан и че в скоро време няма да стъпва на парижка територия и точно заради това негово качество го обожавам.

3. "Вампири, кифли и Едмънд Херондейл" - Това е доста трогателен разказ, защото се запознаваме с още един Херондейл. Ставаме свидели на запознанството между Едмънд и Линет и очаквах тяхната история да е толкова романтична, като на Теса и Уил, но уви - не стана това което очаквах. Той трябва да премине през толкова трудно изпитание, заради любовта. Болеше да гледам как Магнус се опитваше да помогне на Едмънд, но ловците на сенки не му даваха и това ми показа какви са били ловците по онова време. Все пак се радвам, че въпреки мъките си, Едмънд наистина е открил любовта. Друго, което виждаме тук е запознаството на Магнус с великолепната вампирка Камила. Тук тя беше коренно различна от тази, която бе в "Реликвите на смъртните". Нямам си на идея защо се е променила толкова много...може би ѝ е доскучало от живота, който е водила и е решила да се позабавлява като за последно..., което беше наистина така. Горката Камила.

4. "Среднощен наследник" - Ах Теса, Уил и Джем. Тук Теса и Уил вече са родители. Беше невероятно да ги видя пораснали и да ги сравня с по-младите им "Аз". В този разказ главно се запознаваме с техният син Джеймс, който е изпаднал в едно тежко състояние, а именно влюбен, но не в коя да е, а в дъщерята на Татяна Блекторн. И тук, както в предишният разказ Магнус искаше да помогне на един Херондейл, но това не му беше по силите...

5. "Възходът на хотел „Дюмор”" - Нямам какво да кажа за този разказ, защото той въобще не ме грабна.

6. "Спасяването на Рафаел Сантяго" - Този разказ е коренно различен от предишният. Много се радвам, че Касандра ни показа запознанството между Магнус и Рафаел, защото в "Град на небесен огън" Рафаел показа дълбокото си уважение към Магнус. Но там Раф бе един силен вампир, който бе видял много, а тук той бе един новак в света на вампирите. И смятам, че ако Бейн не бе такъв добър човек/магьосник Рафаел Сантяго нямаше да стане вампирът, който познавах и обичах.

7. "Падението на хотел „Дюмор”" - Явно е че не харесвам хотел "Дюмор", защото и този разказ не ми направи кой знае какво впечатление и го четох на сила.

8. "Какво да подариш на ловец на сенки, който си има всичко" - Една дума: Малек. Обожавам всичко свързано с Магнус и Алек. И все пак кога друг път ще ни се удаде възможност да видим Магнус, напрегнат и смутен, заради това че не намира подходящ подарък за любимият си човек?

9. "Последният отпор на Нюйорския институт" - Очаквах нещо съвсем различно да стане в тази глава на книгата, но Касандра винаги изненадва читателите си. Това бе най-екшънският (ако изобщо има такава дума) разказ в цялата книга. Отново се срещаме с умопобърканият Валънтайн. Но това, което ми стопли душата беше срещата ми с бебето Клеъри и другата ми любимката - Теса.

10. "Пътят на истинската любов" - Ако съм смятала, че "Какво да подариш на ловец на сенки, който си има всичко" е най-якият разказ с участието на Малек, то съм грешала. Тази история бие всички моменти с тях двамата. Нямам си и на идея как Касандра може да създава такива текстове, които на пръв поглед са само думи, но прочетеш ли ги осъзнаваш колко невероятно добри са те и какви емоции те карат да изпитваш. Обожавам връзката на Магнус и Алек...и тяхната първа среща.

11. "Гласовата поща на Магнус Бейн" - Беше толкова забавно да чета всички абсурдни съобщения, които получаваше Магнус. Но най-забавните бяха тези на Изабел. Изи...какво щях да правя без теб и твоят невероятен хумор?

Всички тези разкази (за кой ли път използвам тази дума) ми показаха колко невероятен е Магнус и как се впуска да помага на всеки, който е в беда. Смятам, че всеки един човек трябва да има приятел като него. Радвам се че прочетох тази книга, защото така опознах още повече любимият ми магьосник.