"Град от пепел" от Касандра Клеър

В това спиращо дъха продължение на „Град от кости“ Касандра Клеър отвежда своите читатели обратно в мрачния Ню Йорк и света на долноземците, където любовта крие опасности, а властта и силата се превръщат в смъртоносни изкушения.

Клеъри Фрей просто иска животът й отново да бъде нормален. Тя с удоволствие би прекарвала повече време със своя най-добър приятел Саймън. Но ловците на сенки са на друго мнение – особено нейният новооткрит брат Джейс.

Бокалът все още не е намерен, а сега е открадната и втората реликва на смъртните – Мечът. И за да се усложнят още повече нещата, някой в Ню Йорк избива долноземци. Валънтайн ли е отговорен за убийствата, и ако е той – какво цели с това?

Втората книга също е толкова интересна, колкото и първата. В "Град от пепел" имаме възможността да се запознаем с родителите на Изабел и Алек и още куп нови герои. Касандра продължава да ме изненадва със стила си на писане и това как подхожда към действията - постепенно, за да може, ние читателите да разберем какво става и на къде са тръгнали нещата.

Ще започна с Клеъри и как вече беше свикнала с идеята да бъде ловец на сенки. Да на моменти все още си личеше "обикновеното" в нея, но в края на книгата тя вече бе един истински ловец на сенки. За мен Клеъри постепенно се променяше в по-добър герой , разбираше какво е заложено на карта и не се предаваше. Ако в предишната книги тя трябваше да разчита само на Саймън и Люк, то тук тя започна да се доверя на Джейс, Изабел, Магнус. За Алек не съм много сигурна, защото имаха много малко моменти заедно, но се надявам в следващата книга да видя доверието по между им. Като стана дума за Саймън той най-много се промени. На моменти все още ме дразнеше с това, че задаваше твърде много въпроси и си вреше носа, там където не му е работата, но постепенно го харесах, най-вече когато стана вампир. С превръщането си във вампир, Саймън също порасна.

Харесвам Джейс още от първата книга с неговите хапливи коментари. Той се оказа доста силен персонаж. Въпреки всичко, което му каза Валънтайн, Джейс остана верен на ловците на сенки и най-вече на себе си. Той изстрада най-много от всички, защото повечето хора смятаха, че щом е син на Валънтайн трябва да мисли като него и да е готов на всичко заради баща си, но истината е че щом не познаваш даден човек, дори той да е собственият ти баща няма как да застанеш зад него и неговите идеи и дела. Доколкото връзката му с Клеъри имам само една дума - сложна. И двамата се обичат, но това че са брат и сестра ги спира. Честно казано разбирам ги - в един момент си казваш, че най-после си намерил човек, който да обичаш, а накрая разбираш, че той ти е брат/сестра. Чувството е ужасно. Но вярвам, че всичко това е лъжа и че всичко ще се разкрие. И Джейс и Клеъри ще се преборят с това заедно. Като екип.

Определено имаше повече моменти с Изабел и Алек, за което се радвам. Харесах Изи още в миналата книга, с нейното чувство за хумор и силната обич към Алек. Алек обаче е друго нещо. За мен все още е чужд персонаж, но благодарение на моментите му с Магнус мога да кажа, че ги харесвам като двойка и че в следващата книга сигурно ще видим друг Алек. Нямам какво да кажа относно Магнус, защото го обикнах. Винаги е радостен и няма как да ми стане скучно в неговата компания.

Касандра Клеър ни запознава по-подробно със света на феите. На пръв поглед са един красиви и мили хора (или в случая долноземци), но вгледаш ли се в тях ще видиш колко омразни и студени са всъщност. Те са най-хитрите същества в света и трябва много да внимаваш да не се оплетеш в мрежите им от изопачената истина. Но все пак бих се радвала да ги видя в съюз с ловците на сенки, защото ще им бъдат доста полезни.

Книгата е достойно продължение на поредицата, в което има много повече действие и едно невероятно изграждане на персонажите в по-добри герои.

Ревю на първа книга - тук.