„Игра на тронове“ от Джорд Р. Р. Мартин

Шеметен бяг от скована в жесток студ страна към земи на вечно лято и охолно безгрижие. Сказание за владетели и владетелки, воини и чародеи, наемни убийци и незаконнородени претенденти за власт, появили се във времена на мрачни поличби.

Тук странна войнствена орда се сражава с мечове, изковани от невиждан от човека метал, жестоко дивашко племе сее безумие сред хората, свиреп млад принц от кръвта на дракона разменя сестра си, за да си върне трона, едно дете се губи в сумрака между живота и смъртта, а една решена на всичко жена предприема опасно пътуване, за да защити това, което ѝ е скъпо.

Сред заговори и коварства, трагедии и вероломство, победи и насилия, съюзници и врагове, съдбата на Старките виси на косъм и всяка от страните се бори за победа в най-смъртоносната игра - Играта на тронове.

Когато за първи път си пуснах „Игра на тронове“, не подозирах, че ще се влюба в света на драконите, вълчищата и лъвовете. А сега прибавям и Джордж Р. Р. Мартин в списъка на великите фентъзи писатели, чиито творби съм прочела.

„Игра на тронове“ не чака читателят да навлезе в света, а веднага го хвърля в дълбокото и го залива със стотици герои и места. Определено щях да се оплета в това кой-кой е и съм благодарна на сериала, че поне ми спести трудността със запомнянето на множеството герои и тяхната роля в кралството. В книгата има от всичко по много - интриги, насилие и конфликти. Но в основите си е игра на тронове. И както Церсей Ланистър казва, започнеш ли играта, трябва или да спечелиш, или да загубиш.

В романа има прекалено много герои и няма как да засегна всичките, така че ще коментирам самите Домове. Разбира се, започвам с Дома на Старките. Нед е от тези владели, които притежават чест и съвест. Честта даже в някои случаи му е в повече. Вярвам, че ако повечето господари бяха като него, Седемте кралства щяха да бъдат по-добро място. Не знам какво точно да мисля за Кейтлин. Тя е подкрепяща съпруга и любяща майка. Поставя на първо място семейството и хората си. В същото време обаче е прекалено студена и враждебна към Джон. Самият Джон Сноу решава, че Ношния страж е по-добро място за него от Зимен хребет. Като копеле няма какво да губи от това си решение. И там, на Стената, Джон от момче се превръща в мъж. Мъж, който тепърва започва да взима тежки решения. Санса е истинска дама, която мечтае да се омъжи за рицар, излязал от приказките, и да е заобиколена от други благородни дами с които да клюкарят. Но бързо Санса разбира, че не всеки рицар е мил и добър. Аря обича да нарушава правилата и не се съобразява с обществените порядки. Вълнува се повече от това да тича из коридорите и да размахва меч, отколкото да бродира. И накрая Бран, който побърква майка си с постоянното катерене из Зимен хребет. Момче, което ненадейно научава тайни. а една от тях преобръща живота му.

Един от най-влиятелните и богати Домове е Ланистър. Женейки се Церсей за крал Робърт Баратеон, Домът неофициално започва да управлява в Седемте кралства. Тя е амбициозна, хитра и готова на всичко, за да защити себе си и интересите си. Джайм е различен от блазначката си. Да, арогантен, саркастичен и самонадеян е, но в същото време е и прям. Дори притежава някакви принципи. На първо място обаче е Ланистър и ще бъде предан на семейството си. Няма как читателят да не хареса Тирион. Поради недъга си той много добре знае, че единственото му оръжие е умът му. Благодарение на интелигентността си успява да се измъква от затруднени ситуации. Определено Тирион е любимият ми Ланистър за момента.

Любимият ми Дом безспорно е Таргариен. Някога могъща кралска династия, яздеща дракони и управляваща Седемте кралства. Някои от членовете ѝ притежавали интересни способности, но в „Игра на тронове“ са останали само двамата Таргариен - Визерис и Денерис. Визерис много добре знае, че тронът е негов по право и търси всякакви начини, за да си го върне. Дори принуждава по-малката си сестра да се омъжи за Хал Дрого, като в замяна дотраките ще се бият на негова страна. Той се смята за дракон, но всъщност е един хленчещ мъж, готов да потъпка чуждите обичаи и да се подиграви на по-нисшестоящите. Любимите ми глави бяха тези на Денерис. Тиха, наивна и прекалено млада тя е пешка на Визерис. Ставайки халееси обаче, тя увереността ѝ се появява и започва да се държи като владетелка. А в края на романа вече е майка на драконите, която тепърва ще търси законните си права над трона на Седемте кралства.

Имах леки притеснения дали стилът на писане на Мартин ще ми допадне, имайки предвид че именно заради това не се спогодих с Толкин. Но останах приятно изненадана. Въпреки големия ѝ обем и пъстър сюжет изцяло се насладих на „Игра на тронове“ и скоро бих продължила с втората книга. На моменти битките ми идваха в повече, но пък всичките митове и легенди компенсират. А и да не забравям старанието на Джордж Р. Р. Мартин да изгради света и героите му с всичките им проблеми, цели и мечти.