„Корона от позлатени кости“ от Дженифър Л. Арментраут

Попи дори не е и мечтала да открие любовта в лицето на принц Кастийл. Сега копнее да се наслади на щастието си, но първо трябва да освободят неговия брат и да намерят нейния. Мисия, която крие неподозирани опасности и неочаквани последствия. Защото Попи е Избраницата, Благословената. Истинският владетел на Атлантия. Във вените ѝ тече кръвта на Краля на боговете. Короната и кралството ѝ принадлежат по закон.

Попи иска единствено да контролира собствения си живот, не тези на другите, но трябва да реши дали да загърби изконното си право, или да приеме позлатената корона и да стане Кралицата от плът и огън. Ала докато тъмните грехове и кървавите тайни на две кралства най-сетне изплуват наяве, отдавна забравена сила въздига снага и се превръща в смъртна заплаха.

Но най-голямата заплаха дебне от далечния запад, където Кралицата от кръв и пепел крои свои планове, покълвали стотици години. Попи и Кастийл трябва да изпълнят невъзможното – да стигнат до Земите на боговете и да пробудят върховния крал. А докато непрекъснато излизат шокиращи тайни и коварни предателства, докато стари и нови врагове заплашват всичко, за което се борят Попи и Кастийл, двамата ще открият докъде са готови да стигнат заради народа си – и един за друг.

Знаете ли колко е добре, когато чакаш само три-четири месеца за книга от поредица? Нямах търпение да си купя „Корона от позлатени кости“ и да се настаня удобно в леглото в продължение на няколко дена, за да завърша романа. Четейки „Корона от позлатени кости“ най-големият шок за повечето читатели сигурно е бил свързан с потеклото на Попи. Аз обаче се спойлнах, докато четях „Кралство на плът и огън“ и не мога да кажа до колко е била предвидима ситуацията. Изненадах се обаче от предателството на един от героите. Наистина не го очаквах и след разкритията защо е постъпил така просто се чудех как е могъл да предаде кралството, което толкова много обича. Разбира се, той вярваше, че го прави за доброто на Атлантия, но истината е, че се бе заблудил жестоко. А сега, преди да продължа с ревюто, предупреждавам, че ще има СПОЙЛЕРИ от предишните книги, така че четете на ваша отговорност.

Попи и Кастийл вече са отбор. Загърбили са миналото и гледат напред в бъдещото, което обаче е несигурно. Планът им се променя. Вече не само трябва да научат какво става с Малек и Иън и как да спрат краля и кралицата на Солис, но и да научат как е възможно Попи да е наследница на Краля на боговете. Няма да се спирам отделно на двамата главни герои, защото се задълбочих в образите им в ревюто си за „Кралство на плът и огън“. Промяна обаче има в Попи. Не само в нарастващите ѝ сили, които са доста интересни, но и в начина ѝ на мислене. Все пак научава, че е кралица и е необходимо да вземе важно решение. Иска ли да бъде кралица? Как ще се справи с тази нова роля? Атлантийците ще я приемат ли за своя господарка? Попи има съмнения и не се притеснява да ги сподели с Кастийл. А той е нейната упора и за пореден път ѝ припомня, че е момичето, което не се притеснява да помогне на нуждаещите се, да защитава невинните и да се бие, за да предпази любимите. В този ред на мисли глава 7 (стр. 85) бе доста емоционална и показа колко много Кастийл държи на Попи.

Голяма почитателка съм на книгите и филмите, в които боговете се появяват, а не са само споменати образи. А в този случай още в „Кралство на плът и огън“ една от богините се яви на Попи. Какво ще стане, ако боговете се събудят и се намесят в бъдещата война между Атлантия и Солис? Въобще ще вземат ли страна, или ще оставят хората да се оправят сами? Образът на самия Никтос се разбулва и се дава минимална възможност той да бъде опознат. И от видяното нямам търпение за „Shadow in the Еmber“, която трябва да излезе съвсем, съвсем скоро. Да не забравя и родителите на Кастийл - Елеона и Валин. Двамата са пример за справедливи владетели, които са видяли прекалено много страдания, за да желаят ново сражение между двете кралства. Нямах никакви очаквания спрямо това как ще приемат Попи, но смятам, че в края на краищата и двамата са доволни, че синът им е намерил щастието и то с жена, която е смела, състрадателна и рационално мислеща.

След две книги, в които само се говореше за Атлантия, бе крайно време и това кралство да се появи и да пусне корени в сърцето на Попи. Описанията му наистина бяха увлекателни и представяха една коренно различна страна от Солис. И точно това е основният минус за мен в „Корона от позлатени кости“. Разбирам, че Солис и владетелите му трябва да бъдат представени като злодеи, но прекалено много ми се набиваха осезателните разлики между двете кралства. В Атлантия може да изразяваш мнението си на глас, в Солис - не може, в Атлантия жените имат право на глас, в Солис - не, в Антлантия образованието и посещаването на музеи е достъпно за всички граждани, в Солис - само за богаташите. Реално обаче всяко кралство има своите положителни и отрицателни страни и смятам, че бе редно Дженифър Л. Арментраут да включи няколко позитива спрямо Солис.

Финалът. Нека си поговорим за финала. Разбира се, без спойлери. Мисля, че това бе една от най-силните сцени, в които се показа изграждането на Попи. Вече го няма онова момиче, което безропотно се съгласява с решенията на околните и покорно изпълнява заповедите им. Не, Пенелафи вече е истинска кралица и взима в собствени ръце своето бъдеще. Няма да позволи на никого да нарани хората, които обича, и е готова на всичко, за да покаже на врага, че Девицата е мъртва и на нейно място е дошла Избраницата, Лиесата на вълчаците, Кралицата от плът и огън.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.