„Накрая ще ме довършиш“ от Карън Макменъс

Приятелството между Айви, Кал и Матео е в миналото. Сега единственото, което ги свързва, е гимназия „Карлтън“ и един много, много лош ден.

Айви току-що е загубила изборите за представител на класа и трябва да се справи с унижението от провала си. Матео е на ръба на силите си, защото работи на две места, откакто семейният бизнес на майка му фалира. A Кал е аутсайдерът, на когото за пореден път му връзват тенекия.

Когато тримата се засичат пред училището, решават да отскочат до града, за да избягат от проблемите си и да наваксат пропуснатото време. Но докато се чудят как да поддържат разговора си, забелязват, че техен съученик също се е измъкнал от гимназията. Те го проследяват… и се натъкват на убийството му.

Какво общо имат Айви, Матео и Кал с мъртвото момче? И дали срещата им е случайна, или те са част от предварително подготвен план?

Не знам защо, но доста време ми трябваше, за да се наканя да седна и да прочета най-новия роман на Карън Макменъс. Когато навлязох в историята обаче, си припомних колко ми е приятно да гадая кой е виновникът и да си създавам теории. Разбира се, потопих се и в атмосферата на малкото градче и неговите жители.

Айви обича да се конкурира. Най-вече с брат си, когато научава, че има високо IQ. От този момент решава, че трябва да се бори още по-силно, за да покаже на родителите, че и тя е умна и може да се справи отлично в училище. Но след като избират друг вместо нея за президент на дванадесетокласниците, приема предложението на бившите си най-добри приятели да прекарат един ден в Бостън и да забравят за проблемите си. Айви има своите недостатъци. Например да бъде перфектна във всичко. И то не защото родителите ѝ го искат от нея. Не, тя просто желае да им се докаже. На моменти е импулсивна и не се усеща кога наранява околните с честното си мнение. Правила е грешки и заради това не съди грешките на другите. Денят в Бостън не само я сближава с приятелите ѝ, но ѝ показва, че животът е кратък и трябва да му се наслаждаваме всеки миг.

До момента от всичките герои на Карън Макменъс Кал ми е най-безинтересният от тях. Просто не ме впечатли с нищо освен с обичта му към изкуството. В началото се радвах, че толкова непоколебимо защитава приятелката си, но накрая, когато стана ясно, че работата ѝ не е чиста, той продължи да я защитава и отказваше да приеме възможността да е виновна. Единственият момент, в който показа храбростта си без да е побутван, бе в мазето. Въпреки че дълго време е търсил истински приятели, денят в Бостън му показа, че трябва да спре с търсенето, защото отдавна ги бе намерил. В лицето на Айви и Матео. И поради тази причина той винаги беше до тях, опитвайки се да им помогне в разрешаването на случая.

Образът на Матео малко наподобява на този на Нейт от „Един от нас лъже“. Радвам се, че това е само първоначалният поглед върху него, защото един Нейт ми стига. Родителите му са разведени, семейният бизнес е затворен, майка му е болна, а двамата с братовчедка му работят на по две места, за да намерят пари и да плащат лекарствата ѝ. Често потъва в света на проблемите си и пътуването до Бостън му помага да се оттърси от тях. И въпреки че харесах Матео, неговият образ не бе задълбочен. Не се споделя например какво обича да прави през свободното си време и кое е любимото му хоби. Поради тази причина не успях да се привържа към него и да го опозная по-добре.

Наслаждавах се пълноценно на цялата мистерия около убийството на съученика на Айви, Матео и Кал. За първи път нямах никакви теории, защото имаше много малко следи, които да ми посочат убиеца. Едва в края, когато Айви се срещна лице в лице с него и той самият той призна за извършеното, насвързах нещата. Така че браво за оригиналността. „Накрая ще ме довършиш“ за момента се нарежда най-долу в листа ми с любими книги на Каран Макменъс, но е подходяща за промяна на обичайния за мен жанр (фентъзито) или пък за еднодневно четиво.

Ревю на „Един от нас лъже“ - тук.

Ревю на „Един от нас е следващият“ - тук.

Ревю на „Двама могат да пазят тайна“ - тук.

Ревю на „Братовчедите“ - тук.