„Глина“ от Виктория Бешлийска

Легенда разказва, че през XVII век самобитните грънчари от малкото село Бусинци, Трънско, получили благословията на турския султан единствени да пътуват свободно в границите на империята, за да продават стоката си. Толкова първична сила, красота и простота имало в бусинската керамика, че отваряла и сърца, и врати. Отваря и страниците на „Глина“. Романът взема необработената пръст на легендата и я завърта на писателския чарк, за да извае история, която се лее като вода и пречиства като огън.

Тя е Жара – с име, родено от светлината на огъня, и нрав на буен планински поток. Той е Велико – майстор грънчар по наследство и по сърце, който диша с глината и живее за чарка. Срещата им е като досег на пламъка с полъх – въздухът може да разгори искрата също толкова лесно, колкото и да я накара да изтлее. Но когато на пътя й се изправя съдбата на цялото село, любовта им неволно се превръща в цяр за общата болка. Велико знае, че от пръстите му може да излезе онова, което ще откупи свободата на бусинските майстори. Но не подозира, че глината в сърцето му ще подпечата Жара като своя.

Въпреки смесените мнения за романа аз го започнах с високи очаквания, които не се оправдаха изцяло. За мен „Глина“ има колкото положителни, толкова и отрицателни страни. Дадох и три звезди, които след размисъл, реших да не променям, тъй като отговарят на съдържанието ѝ и моето усещане, докато я четях.

Действието в „Глина“ започва през една студена ноемврийска нощ, в която Зевна пристига в село Бусинци с родилни болки. И така в една кошара се ражда Жара - пламенно момиче, което не се интересува от чуждото мнение. Растейки, тя помага на майка си, която е знахарка, в беренето на билки, в създаването на мехлеми и в домакинската работа. Жара не е бунтарка, е, не и в днешния смисъл на думата. От малко дете тича свободна из полетата и горите и знае, че думите винаги оцелват право в целта. Затова не се свени в разговорите и понякога е груба в изказванията си. Жара обаче притежава и добро сърце, което накрая решава да отдаде на един от селските момци. Реално това е всичко, което се научава за нея. Образът ѝ не се задълбочава. Не позволя на читателя да я опознае дотолкова, че да му стане близка.

Смятам, че Виктория Бешлийска обръща повече внимание на Зевна. В това няма нищо лошо, разбира се, но в такъв случай няма как да приема, че Жара е главната героиня тук. Не, определено тази роля бе за Зевна. Още в началото на „Глина“ става ясно, че я е застигнала огромна беда, щом пристига посред зимата в непознато село. Първоначално всеки страни от нея. Все пак е чужденка. Бързо обаче печели доверието на селяните заради готовността ѝ да помогне на всеки в беда. И така в продължение на почти 20 години тя върши съвестно работата си. Разбира от занаята си, говори умни приказки и с времето се е доказала като отговорна и съвестна жена въпреки дръпнатия си нрав.

Велико още от дете преживява трагедия - родителите му се удавят в бурна река и той трябва да заживее в чуждо село при тетка си, пияния ѝ съпруг и трите им дъщери. Намира утеха само в грънчарството - занаят, наследен от баща му, и всичките тези години практика усъвършенстват ръцете му и изпод тях се раждат чудни керамични съдове. Но поглеждайки към очите му, в тях се вижда някаква потайност и тъмнина. Предпочита да говори кратко, но с точни и смислени думи. Не му липсват смелост и гордост. Всички му тези черти го правят интригуващ. Но това по никакъв начин не обяснява защо в рамките на три случайни срещи Велико и Жара дотолкова се влюбват, че решават да пренебрегнат тогавашните морални принципи и да преспят заедно. Това е една от най-странните и напълно ненужни сцени, за които съм чела до момента. Дори не искам да я коментирам, защото я намирам за абсурдна.

Имах някакви симпатии към Жара и Велико. Към Боя - никакви. Приемам го за недорасъл младеж, който бяга от дома си и отива при чичо си, защото не иска да следва бащиния занаят, който по никакъв начин не се бори за любимата си и който иска да се докаже за достоен противник пред Велико, който първоначално дори си няма и на идеята кой е Боя и какво иска от него. Разбира, че Жара обича Велико и въпреки това не се отказва от нея, което донякъде е похвално, но идеята, че ще замине за Станбул с останалите момчета, за да дадат дарове на султана и да го помолят да ги закриля от разбойниците, и когато се върне, тя ще го приеме за герой и ще избере него е глупавичка. А любовният триъгълник между тях тримата за мен бе смешен, защото Боя не направи нищо, за да покаже и докаже любовта си към Жара.

Преди да продължа към основните положителни страни да довърша с отрицателните. Виктория Бешлийска споменава и обръща внимание на много герои, който в последствие нямат почти никаква важна роля. Приключението в двореца на султана - нереално. Първо, самото държание на владетеля бе доста странно и сменяше настроенията си по-често и от жена. Второ, цялата драма бе излишна и смятам, че бе включена, за да се напрегна малко ситуацията и да има повече динамика, но мен лично ме подразни. Трите глава, разказващи за миналото на Велико - ненужни. Те по никакви начин не допълниха образа му и предполагам, че главите бяха само за увеличаването на обема на романа. И последно - речникът. Защо в него са споменати думи като сандък, взор, жар, пазва, чедо и живец (които са често срещани и в днешния български език) при условие че има други споменати думи, чието значение наистина бе необходимо?

Нека сега обърна внимание на нещата, които ме впечатлиха. Досега не бях чувала за бусинската керамика и затова ми беше интересно да науча тънкостите на грънчарството. Отделно действието се развива по време на турското робство и въпреки че винаги ми става тежко, сещайки се какво са преживели предците ни, исках да се запозная още по-добре с тогавашния начин на живот и българските традиции и обичаи. Също така чрез героите са представени желанията и страховете на българите и техния начин са справяне с проблемите.