„Fairest“ от Мариса Мейър

Винаги се вълнувам от перспективата да прочета историята на злодея. Да разбера в каква среда са пораснали и как са станали тези, които познаваме. А самата Левана е многопластов персонаж, който в поредицата е представен като лунната кралица, искаща да завладее Земята и да контролира земляните. Но това ли е истинската ѝ цел и защо е избрала именно Източната република?

Започвайки „Fairest“, осъзнах, че предисторията на Левана ще бъде изпълнена с тъжни и трагични моменти. Младата принцеса е амбициозна, интелигентна и пресметлива. Нейното най-съкровено желание е да бъде обичана така, както не е била от по-голямата ѝ сестра и родителите ѝ. Тя вижда колко неподходяща е сестра ѝ Чанъри за кралица и ѝ се дразни, че няма хъс да управлява и че не обръща внимание на нуждите на лунитяните. Левана, от друга страна, желае Луна да процъфтява и доразвива идеите за летумозиса, модифицираните войници и биохимичната война със Земята. И с всяка задача, с която се справя, тя все повече се вижда на трона. А щом сестра ѝ умира, Левана осъзнава, че не иска да е само регент на невръстната си племенничка и взима решението да я убие, за да стане кралица. Въпреки че първоначално идеята ѝ се струва ужасна, тя не спира да обмисля плана си и накрая го прави без угризения. Левана обаче продължава да има вътрешни терзания заради инцидента в детството си, който я е направил суетна и толкова добра в контролирането на обаянието си. 

Смятам, че Левана мрази Синдер не само защото е заплаха за трона ѝ, но и защото е дъщеря на Чанъри. По-голямата сестра, която в младините им я принуждава да се хвърли в огъня, а след това се прави на невинна. Сестрата, която наследява трона, защото е първородно дете, а не защото притежава уменията и качествата на един лидер. Чанъри се интересува повече от дрехи и ходене на балове, отколкото от управлението на Луна. В новелата ясно се показва по какъв жесток, себичен и садистичен начин се държи към сестра си и прислугата. И все пак Чанъри изпитва любов към един единствен човек - нейната дъщеричка. Може би това се дължи на факта, че и тя не е получила обич от родителите си и не е иска Селена да се чувства по същия начин. 

Откакто се помни, Левана е влюбена в кралския страж Еврет Хейл. Стражът, който вижда колко самотно се чувства и ѝ подарява подарък, за да я зарадва. Еврет е отдаден на съпругата си Солстис и двамата винаги се подкрепят безусловно. Затова е напълно съкрушен, когато тя умира по време на раждането на Уинтър, и това, което го крепи, е дъщеря му, която с всяка изминала година заприличва повече на майка си по характер. Той много добре знае за влечението на Левана и я избягва, но чрез манипулация тя успява да го убеди да се ожени за нея. Еврет е мъж на честта и дори сред брака им той не се отказа от работата си на страж и не желае да бъде третиран по различен начин. И дори в последните си мигове поставя дълга към кралското семейство над собствения си живот. 

„Fairest“ е чудесна новела, която показва повече за личността на Левана. Сега, когато вече знам миналото на кралицата, няма как да не си задам въпроса дали Левана нямаше да е по-добра и милостива, ако бе израснала в по-здравословна среда или поне ако Еврет бе отвърнал на любовта ѝ. Също така хвърля светлина върху детството на самата принцеса Уинтър – връзката ѝ с баща ѝ, сприятеляването с Хиацинт и приемането на Левана като майка. Затова ви препоръчвам да я прочетете преди „Уинтър“.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.

Ревю на трета книга - тук.