„Крес“ от Мариса Мейър

Героите са същите, но не съвсем - Кулата, в която е затворена Рапунцел, е сателит, обикалящ в орбита около Земята. И, в търсене на истината, тя не може да си позволи да спусне косата си или да отслаби защитата си. Дори в бъдещето приказките започват с „Имало едно време...“.

В третата част на бестселър поредицата "Лунните хроники", Синдер, Скарлет, Вълка и Трън имат брилянтен план - да свалят кралица Левана. Но, както всеки добър план, и този се проваля. И единствената надежда за бегълците е Крес - затворена от години от чародейците на кралицата, сега момичето е на път да спечели свободата си. Но на каква цена?

Всеки от нас се вълнува от идеята да наблюдава Земята от космоса – залезите, изгревите и множеството греещи звезди. Но какво, ако тези красиви гледки прикриват затвора, в който живеем?

Крес от седем години приема сателита, обикалящ около нашата планета за свой дом. Родена като щит – неподатлива е на лунитянското обаяние, на Луна нейната съдба е да умре, но най-доверената чародейка на кралица Левана осъзнава колко добри хакерски умения притежава Кресънт и я заточва по-близо до Земята, за да може да шпионира за лунитянската корона. Лично аз харесвам Крес най-много от всички героини в „Лунните хроники“, защото е толкова позитивна и щастлива. Годините, прекарани в самота, са я направили срамежлива и плашлива, но се оказва, че вътрешно е доста смела, защото когато попада на Земята - непознато за нея място, е хем уплашена, хем заинтригувана, и не позволява на страха да я завладее. А борбеността в характера ѝ се появява, когато някой от приятелите ѝ е застрашен.

В „Скарлет“ Торн (да, продължавам да не харесвам българския превод) помогна на Синдер да избяга от затвора и оттогава са доста добър екип. Като капитан на кораба Рампион е свикнал да оказва помощ на екипажа си и винаги му ставаше неприятно, когато не можеше. Той е пълна противоположност на Крес – саркастичен, сладкодумен, общителен и безгрижен. Много рядко се държи сериозно и когато го прави, значи ситуацията е доста напечена. Въпреки временната слепота, която го беше налегнала, той не се отчая. Пътуването през Сахара и последващите го събития сближават дотолкова Крес и Торн, че капитанът се чувства силно закрилнически към нея. През цялото време е мил с Крес, влиза ѝ в положение и винаги се опитва да ѝ обясни нещата, които тя не разбира.

Паралелно на приключението на Крес и Торн, Синдер и останалите герои се отправят към Африка в търсене на доктор Ерланд. Това пътуване се оказва съдбовно, защото Синдер се запознава с живеещи там лунитяни, които са избягали от кралица Левана и нейното диктаторско управление. Те ѝ помагат да осъзнае, че е взела правилното решение да се бори срещу Левана. И първата стъпка от плана е да отвлекат Каи, за да не се състои сватбата. Хареса ми, че всеки от героите имаше точна и ясна задача, с която да се справи, и успехът им зависеше не само от Синдер, а от цялата група. Там където Крес хакваше някаква система, Вълк нападаше и обезоръжаваше охраната. Самият Каи пък, разбирайки коя е принцеса Селена, незабавно решава на коя страна да застане и на кого да помогне.

За момента „Крес“ е любимата ми книга от поредицата. Първо, заради Крес и Торн. Второ, заради двойния интересен сюжет. Интересувах се както от приключението в пустинята, така и от посещението на Синдер в Африка и плана за осуетяването на сватбата на Левана. Затова давам пет звезди на книгата и преминавам към новелата за кралицата, която ще хвърли повече светлина върху образа ѝ.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.

Редактирано ревю: юни 2024г.