"Бляскавият двор" от Ришел Мийд

Аделейд, младата графиня на Ротфорд, е поставена пред избор – да спаси семейството си от разоряване, като се съгласи на натрапен брак и бъдеще без шанс за промяна, или да избяга, оставяйки целия си предишен живот за гърба си. Вярна на несломимия си дух, Аделейд разменя мястото си с това на личната си прислужница, което я отвежда сред лъскавите коридори на Бляскавия двор.

Бляскавият двор е училище по етикет със строги вътрешни порядки, което превръща момичетата от бедно потекло в истински дами, за които после намира богати съпрузи в Новия свят. Момичетата, които се стараят, могат да се надяват на блестящо бъдеще, толкова различно от всичко, което познават до момента. Аделейд идва от свят на разкош, но никога не е можела да избира пътя си сама. Залогът е еднакво висок за нея и съученичките ? – Бляскавият двор е пътят към тяхното спасение, а изкачването в йерархията му – единственият начин.

Но мрачни загадки управляват привидно лъскавия Двор. Момичетата може би са по-застрашени вътре, зад тежките му порти, отколкото навън в свят, разкъсан от войни, расизъм и религиозен фанатизъм. С помощта на Седрик – син на самия господар на Двора, Аделейд ще трябва да се бори да се добере до истината, преди да е станало твърде късно. Но дали и Седрик не крие опасни тайни?

Чета книгата от доста дълго време. Бях си я набелязала от край време и когато "Ciela" пуснаха промоции на своите книги аз си я купих. Започнах книгата с голям интерес, но след 250-та страница ми стана доста скучна. Нямам си и на идея защо, просто се улових как през пет минути си гледам телефона или телевизорът. И тъй като не искам да почвам с лошите неща в книгата, ще започна с добрите: 

Хареса ми как авторката е балансирала между старият свят, който всички познават и новият, който само с качването на един кораб можеш да опознаеш. Друго, което харесах бе че двата свята нямаха нищо общо, дори дрехите, които носеха бяха различни. 

Всеки един герой беше различен от другия. На пръв поглед главните герои се броят на петте пръста на едната ти ръка, но всъщност те са много повече. Например момичета - всяка една има и външни и вътрешни разлики, бащата и синът от семейство Торн - коренно различни хора, въпреки че са роднини.

Докато четях началото на книгата се сетих за света в "Изборът" от Кийра Кас. Просто всички тези момичета, които се обучават да бъдат достойни съпруги за своите бъдещи половинки. И все пак харесах историята, който Мийд беше създала. Личи си, че се е потрудила.

Не знам колко е подходящо да говоря за ерес, но искам да изтъкна авторката колко се беше постарала да покаже борбата с него. Как всичко, което си знаел за една вяра изведнъж се оказва недостатъчно. И най-вече борбата на хората за това, което обичат и не искат да им отнемат.

А сега е ред и на лошите неща в книгата. 

Взаимотношенията на Аделейд и Седрик. Първоначално ми харесаха и четях с интерес моменти с тях, но после изведнъж се появи тази целувка и от тогава всичко е различно. Смятам, че трябваше по-отрано авторката да ни запознае с чувствата на Аделейд към Седрик. Да видим как тя бавно се влюбва в него и как го осъзнава, а не "бам" една целувка и готово. Влюбила се е в него.

Но харесах приятелството между нея и Мира. Личеше си, че двете се прикриват и са готови на всичко една за друга. Въпреки че всяка една си имаше своите тайни, другата никога не я притискаше да ги издаде.

Описанията. В някои моменти бяха излишни, а в други прекалено дълги. При някои автори дългите описания никога не са ми правили впечатление, но в тази книга ми направиха и то доста.

И все пак книгата не е толкова лоша. Смятам, че положителните точки са повече, отколкото отрицателните, така че книгата е добра. И въпреки че книгата е излязла отдавна на пазара, надявам се да съм помогнала на някой за решението дали да прочете тази книга или не.