"Уинтър" от Мариса Мейър

Героите са същите, но не съвсем – мащехата отново е особено зла, за красотата на принцесата се носят легенди, макар официално да се знае, че ужасни белези загрозяват лицето й, а седемте джуджета съвсем не са джуджета и е спорно дали са седем. Дори и в бъдещето приказките започват с „Имало едно време…“.

Принцеса Уинтър ненавижда мащехата си кралица Левана. Нещо повече – момичето е убедено, че злата жена изобщо няма да одобри чувствата, които таи към верния си приятел от детството, вече красив дворцов страж, Хиацинт. Но младата принцеса не е толкова слаба и безпомощна, колкото си мисли Левана. Години наред тя е подкопавала плановете на кралицата и сега, с помощта на Синдер, Скарлет, Крес и приятелите им, е на път да предизвика революция. Но дали пък историята няма да се повтори – нали знаете, онази с отровната ябълка?

Дългоочакваният финал на книгата настъпи и спокойно мога да кажа, че съм задоволена...донякъде. По обем е най-голямата книга, но е очаквано, като се има на предвид колко много неща трябваше да се случат.

Още от миналата книга стана ясно, че главно действащо лице ще бъде принцеса Уинтър - доведената дъщеря на кралица Левана. Всички знаем колко зла е кралицата, в това лице и Уинтър. Левана накарала принцесата да си пореже бузата, но въпреки това всички тя бе толко красива, добра и сърдечна. Уинтър се беше отказала да използва обаянието си върху останалите и това бе довело до халюцинации ѝ. С това нейно отказване да използва дарбата си, искаше да покаже на всички, че не е същата като доведената си майка. Въпреки че на моменти Уинтър не бе с всичкият си, винаги мислеше за народа си и колко много страда. Без да се замисли тя се довери на Синдер. Помагаше ѝ с каквото можеше, а то бе много, защото единствено тя и Хиацинт знаеха как да се промъкват в двореца и кой коридор до коя врата води. В тази книга Уинтър претърпя много неща, но се справи и показа колко е издръжлива, но нямаше да се прави с нищо, ако до нея не беше нейният най-добър приятел Хиацинт.

Хиацинт е от онези хора, които са верни до гроб на правилният човек. От както се помни закриля Уинтър от всички и всеки. За нея той е всичко, както и обратното. На пръв поглед Хиацинт изглежда, че не се интересува от никой и нищо, но всичко е лъжа. Просто умее да прикрива емоциите си и това го прави невероятен страж. Всичко, което направи в тази, а и в предишната книга беше, за да предпази Уинтър. Когато бе далеч от нея, той винаги се притесняваше къде, как е, ще се оправили. И всеки път започнеше ли да мисли за нея, аз се влюбвах в него. Радвам се, че в края на книгата двамата получиха своят щастлив края.

✵✵✵✵✵ 

Настъпи моментът, в който ще се реши съдбата на Луната. Дали нашите герои ще успеят или ще се провалят. Всички действия и всички решения, които Синдер и останалите взимаха доведоха до моментът в тронната зала... Нямаше чак толкова брутални моменти, колкото очаквах, но това не бе толкова важно. Ако оставя всичко на страна, най-любимите ми моменти бяха между героите - как се застъпваха един за друг, помагаха си, казваха си, че ще успеят и т.н. Няма какво да кажа за моментите между четирите двойки в поредицата. Крес и Трън бяха толкова сладки в онази стая в двореца, Скарлет и Вълка също бяха очарователни в края на книгата, когато си казваха, че се обичат, Уинтър и Хиацинт бяха толкова благи в менажерията и накрая Синдер и Каи в тронната зала, когато той ѝ намекваше за бъдещо предложение.... Краят беше очакван, но нищо не ми попречи да се оставя и да видя какво ще стане до финала.

Имаше няколко ненужни моменти в книгата, но смятам, че такива моменти има във всяка книга. Най-гадно бе това с имената. Прочетох няколко ревюта, в които и други се оплакват от буквалният превод на имената и аз съм тотално съгласна с тях. Беше много гадно да чета за Трън и Хаициант Глина и трябваше много да се постарая, за да не им обръщам внимание.

С "Уинтър" Мариса Мейър даде края на една невероятна поредица, с още по невероятни герои, които ще останат в сърцето ми. Единственото, за което съжалявам е, че не прочетох по-рано да си необикновена поредицата.