„Когато луната се излюпи“ от Сара А. Паркър

Представям ви най-добрият YA фентъзи роман откъм сложен фентъзи свят и многопластови герои за 2024г.! В началото може и да се обърквах с термините, но след стотната страница започнах да се ориентирам и в един момент не можех да оставя книгата. 

Светът в „Когато луната се излюпи“ е разделен на три третини, които се управляват от трима братя. Най-северната е Изгарянето, където е много горещо и често има бури. Дом е на кососабите - дракони с шипове, люспи и бивни, чиито окраски са предимно в ръждиво, червено, златно и кафяво. Средната третина и най-голямата ивица на земното кълбо е Загубата, която е описана от голяма каменна стена. Драконите, които обитават тази земя, са известни като стопенпасти и са покрити с пера, а на лицата си имат човки. Най-южната част е Сянката, докъдето слънчевата сянка не стига, а студът и снегът са в изобилие. Лунопухите населяват областта и техните елегантни тела с черни очи и дълги копринени опашки са приспособени за суровото време. Те се реят в небето, където стоят множество луни. Луни, образувани от вкаменени дракони, достигнали края на животите си. В продължение на милион години нито една от тях не пада, докато немислимото се случва. И така започва приключението на героите ни. 

В Загубата има групировка, която се бори с тиранията от управлението на крал Кадок, но обсегът им стига до трите кралства. Рийв е част от „Рони О Елта“ като тя е наемен убиец. Намира удоволствие от работата си, защото за нея е неприемливо да се потъпкват по-слабите. Често се противопоставя на заповедите и действа на своя глава. Всичко, което ѝ се е случило, я е направило силна, независима и хитра женска, която крие уязвимостта и слабостите си, затворени в заледено езеро. Всъщност всичките ѝ спомени са потопени надълбоко и Рийв прави и невъзможното те да не излязат на повърхността. Но колкото повече време прекарва в Изгарянето и в компанията на неговия крал, толкова повече от миналото ѝ се разкрива и Рийв се опитва да балансира емоциите си. Образът ѝ е многопластов и е интригуващо за проследяване как в един момент тя може да е остроумна и дръзка, а в следващия съмненията в нея да се появяват.

Приятна изненада се оказаха няколкото глави, разказани от гледната точка на други персонажи. Вея е по-малката сестра на Каан и е също толкова упорита и прозорлива, колкото Рийв. Малкото, което видях от нея, показва колко държи на семейството си и как би направила всичко за любимите. Принцеса Кизари няма свои глави, но двете сцени с нея много добре я представят - нежна душа, която носи бремето на Етерния камък. Вярвам, че с разкритията от финалните страници Кизари ще има по-важна роля в следващата книга и заради това я споменавам.

Грубоватият и мрачен по външност Каан крие топло и любящо сърце. В началото може и да е объркващо защо толкова държи на Рийв, но с напредването на сюжета става ясно. Главите му бяха изпълнени с тъга и болка, които в продължение на години влияят на решенията му. Срещайки Рийв, Каан отново намира цел в живота си и виждайки колко наранена е тя самата, решава да е по-търпелив с нея и да ѝ даде избор. Със сигурност всяка от нас ще се влюби в персонажа му, защото Каан е грижовен, разбиращ и подкрепящ. Поставя нуждите на кралството си на първо място и въпреки че желае да си отмъсти на хората, наранили любимата му, внимателно обмисля плана си, за да не може невинни да пострадат. 

Искам да науча повече за драконите и магическата система, която всъщност е доста интересна с чуването на песните на боговете, които дават сили на героите. Връзката между дракона и ездача му също е слабо засегната и в някои от главите имах чувството, че действието тъпче на едно място. И последният минус, за който ще споделя, е инатът на Рийв, с който отказваше да научи повече за миналото си. Иначе очаквам с нетърпение следващата книга и се надявам Сара А. Паркър да даде повече информация за света и повече битки.