Заедно с интересния сюжет искам в един роман да има герои, които изправяйки се пред трудности, те да ги променят към по-добро, да израстват. В повечето случаи персонажите се развиват в рамките на две-три книги, но има и такива, в които в рамките на само един роман се забелязва положителната промяна.
5. Сигна от „Беладона“
Признавам, че развитието на Сигна се дължи, поне в „Беладона“, на прозрението ѝ, че не трябва да се държи по различен начин, за да бъде харесвана. Отгледана от множество настойници тя иска да открие своето място във висшето общество. В един момент обаче осъзнава, че дълго желаната свобода е много по-важна от хорското мнение.
4. Дария от „Красиво безразсъдство“
Под маската си на заяждаща се разглезена принцеса, стои неувереността и тежестта на взетите от родителите ѝ решения. В един момент мразех Дария заради държанието ѝ, а в друг – се възхищавах на смелостта и лоялността, с която се бореше за себе си и приятели си. Затова смятам, че тя е една от най-сложните героини, които Л. Дж. Шен е създавала.
3. Неста от „Дом на пламъци и сенки“
Ако не сте чели книгата, прескочете този абзац, защото ще се спойлнете. Много пъти съм споделяла, че не съм почитателка на Неста от началото на „Двор от сребърни пламъци“. Тя обаче претърпява истинско израстване, на което съм обърнала внимание в ревюто си на романа. Днес ще наблежна на Неста от „Дом на пламъци и сенки“ и впечатленията на Брайс от нея. Неста се държи като истинска валкирия, която е готова да защити дома си. Достоен боец, срещу когото Брайс с удоволствие ще се изправи.
2. Лиска от „Дъбрата, където мракът притихна“
Първоначално Лиска се страхува от магията си и я е затворила надълбоко в себе си. Но колкото повече време прекарарва в Къщата под самодивското дърво, толкова повече се отваря към Лесник и дарбата си. Започва да изразява мнението си без да се притеснява от това какво ще си помисли пазителя на гората. Превръща къщата в истински дом и се изправя пред зъл древен бог, за да помогне на мъжа, когото обича.
1. Шиори от „Шест алени жерава“
Ето пример как само в рамките на една книга герой може да претърпи катарзис. Шиори не е някоя злономерена принцеса, но е инатлива и разглезена. Впоследствие се научава на трудолюбие, кураж и сила. Най-хубавото е, че тя самата осъзнава лошите си качества и признава как трудностите са я променили към по-добро. Винаги е била близка с по-големите си братя, но опита ѝ за развалянето на проклятието показва колко много ги обича и как би направила и невъзможното, за да ги освободи от облика им на жерави.
0 коментара:
Публикуване на коментар