Когато новите технологични открития на учените на Навани Колин започват да променят лицето на войната, врагът подготвя дръзка и опасна операция. Надпреварата, която следва, ще промени самата същност на идеалите на Сияйните и има голяма вероятност да разкрие тайните на древната кула, която някога е била сърцето на техните сили.
В същото време Каладин Благословен от бурята трябва да приеме своята нова роля сред Сияйните рицари, а Бягащите по вятъра да се сблъскат с друг проблем. Когато все повече и повече отмъстителни врагове от Слетите се пробуждат, за да се включат във войната, духчетата на честта вече нямат желание да се обвързват с хората, за да се увеличи броят на Сияйните. Адолин и Шалан повеждат група от коалицията към Непоколебима преданост, крепостта на духчетата на честта, за да се опитат да убедят духчетата да им помогнат в битката срещу страховития бог Зло или лично да се изправят срещу бурята на провала.
Първото ревю за новата година е посветено на книгата, с която приключих 2022г. Посветих целият декември на нея, защото имах доста планове и знаех, че няма да мога всеки ден да чета от този обемен роман или както казвам аз, от този туч. Ревюто ще е с една идея по-кратко от тези на останалите книги от поредицата, защото няма да наблягам на всички главни герои, а само на по-важните. Излишно е да предупреждавам, че ще има СПОЙЛЕРИ.
Ако не броим „Сияйни слова“, за пореден път действието в първите сто-двеста страници ми вървеше бавно. Така и не мога да разбера това на какво се дължи, имайки предвид, че не държа на битки и разкрития още в началото. След това обаче се потопих в познатия Рошар и събитията около главните герои. Радвам се, че въпреки кратките си сцени, част от Вестителите се появиха, защото аз харесвам, когато боговете и техните приближени участват дейно в сюжета. Харесах Аш и се надявам Брандън Сандерсън да не промени решението си тя да е една от главните герои във втората половина на поредицата. Призрачната кръв също имаше по-голямо поле на изява и Мраизе разкри някоя и друга тайна. И тук е редно да кажа, че в „Ритъмът на войната“ има много повече препратки към останалите книги от Космера, така че ако не сте ги чели, направето го преди да започнете тази.
Тук, за разлика от предишните герои, в центъра на историята не седи един от основните главни герои. Затова пък образът на Навани се разви доста. До този момент не бях много привързана към нея, но благодарение на нейните глави, успях да я опозная още по-добре. В крайна сметка Навани освен кралица и съпруга на Далинар, е и майка, загубила едно от децата си, и учен, който иска да открива нови неща. Затова и ми бяха интересни експериментите, които провеждаше, както и зараждащото се познанство с духчето на Уритиру - Брата (с две думи е еквивалент на Отеца на бурите и Нощната пазителка). В този ред на мисли на моменти ми доскучаваше от сухата информация, свързана със Светлините и Ритъма, но пък се разбра какво точно означава Ритъмът на войната. Друго, което главите на Навани показаха, е, че е възможен съюз между хората и певците/Слетите, ако двете страни имат общи интереси и не искат да воюват помежду си.
.jpg)
Шалан е един от любимите ми герои от поредицата. Миналото ѝ е изпълнено с трагедии, но е намерила начин да не мисли за тях. До един момент, в който всичко ѝ идва в повече и създава два образа - Воал и Сияйна. Всеки от тях поема контрола в зависимост от дадената ситуация и едновременно първите две са колкото част от Шалан, толкова и отделни личности. Радвам се, че с помощта на Адолин, който продължава да е любящ, всеотдаен и подкрепящ, Шалан най-накрая прие, че не е виновна и че е достойна да бъде обичана, като не е нужно да се представя за други. Именно в нейните глави се споделят тайни на Призрачната кръв и знаете ли какво, не бих се изненадала, ако тя и Адолин тръгнат да пътуват из Космера с това нейно любопитство.
Отново ще предупредя за СПОЙЛЕР, защото искам да кажа малко повече за Зло или Одиум - сигурна съм, че в следващите книги ще се използва този превод (между другото въпреки че не съм чела досега оригиналните книги, трябва да кажа, че българският превод в някои отношения е зле). Много добро решение на Сандерсън да смени Носителя на Одиум. Рейз в продължение на хиляди години е бил Отломък и смятам, че вече не можеше да взима толкова рационални решения. Докато Таравангян ще се води от желанието си да бъде герой и да спаси всички. Харесвам го, но се надявам да не стига до крайности и да се бори срещу порива на омразата.
Продължавам със спойлерите и в този абзац ще споделя повечето препратки към другите планети в Космера. В лекциите на Навани се обясняват ефектите на металите, от които са изработени фабриалите, и има много прилики с аломантията в Скадриал; в бележките на Иалаи се споменават Налтис, Скадриал и Талдаин; в Духовната сфера Амбиция, Милост и Одиум се сблъскват, което е пагубно за Треноди; Шалан използва сеон от Сел, за да разговаря с Мраизе; на Рошар има пясък от Талдаин; червеното пиле, както го определя Крадла, и зеленото на Мраизе са Авиари от Първия от Слънцето (те се появат в предишни книги) и почти сигурно е, че Келсайър е водачът на Призрачната кръв.
Няма да си кривя душата, радвам се, че след „Ритъмът на войната“ ще имам бая време, за да може информацията да отлежи в главата ми и да се разровя из света на теориите или иначе казано из форумите, докато петата книга излезе. Тези дни получих „Tress of the Emerald Sea“ - първата новела от тайните проекти на Сандерсън. Надявам се скоро да излезе и българският превод на „Изгубеният метал“ - последната книга от „Мъглороден“ ера 2. Също така останалите тайни новели ще излязат през следващите месеци и не случайно 2023г. се води „годината на Брандън Сандерсън“. В този ред на мисли, почивка от автора няма да имам, което мен ме радва.
Източник на изображение 1.
0 коментара:
Публикуване на коментар