„Шестимата на Атлас“ от Оливи Блейк

Александрийското общество е тайна организация, която съхранява знанието на цялото човечество. Всяко десетилетие най-талантливите междинници са избирани да се борят за място в него. Всеки от тях притежава уникална способност – сила, която би могла да руши светове. Живот на власт и престиж очаква избраниците. Както и познание, надхвърлящо най-безумните им мечти.

Шестимата кандидати бленуват да бъдат част от александрийците. Дори да са принудени да се изправят срещу най-опасните си врагове. Дори да бъдат предадени от най-доверените си съюзници. Дори и цената да е болката от любовта и загубеното доверие. Те ще се борят ожесточено.

Дори това да означава, че някой трябва да умре.

Време е и в блога да има ревю на книгата, която предизвика фурор както в чуждестранното, така и в българското книжно общество. Ще започна с това, че „Шестимата на Атлас“ бе в списъка ми за четене още от 2021г. и имах високи очаквания, които се засилиха още повече с множеството положителни коментари. Оправдаха ли се те? За съжаление, само донякъде.

Оливи Блейк е създала свят, който е като нашия, като съществената разлика е в това, че някои от хората имат магически сили и те са по-известни като междинници. Така че главните герои не са толкова специални, колкото очаквах. Просто способностите им са с една идея по-силни от тези на останалите междинници. А Атлас Блейкли е подбрал героите именно заради тях. Той им обещава познание и власт, до които малцина имат достъп. И кой не би се съгласил на подобно предложение? Но само ако знаеха каква цена трябва да платят...

Самите герои са многопластови и определено част от тях се харесват, другата - се намразват. Хареса ми, че те са толкова различни, но все пак се допълват в задачите, дадени им от Обществото. Ще започна с Нико и Либи, които през целия си студентски живот се състезават един срещу друг и нямат търпение да не се видят никога повече. Само че съдбата има други планове. Харесах Нико заради лъчезарното му настроение и борбата му да помогне на най-добрия си приятел. Либи пък на моменти дразни с всезнанието си и вглъбяването си по някой въпрос, но трябва да ѝ се признае, че е умна и силна. Допадна ми, че те единствено от цялата група се познаваха и въпреки пререканията си решиха да се подкрепят и да работят заедно.

Другият герой, който харесах, е Рейна. Тя отстояваше позицията си и ясно показваше, че е приела предложението само за да се запознае с редките и безценни книги. Надявах се обаче в тази книга да приеме силите си и да се отвори за тях. Смятам, че Рейна е интересен персонаж, който за тези 500+ страници можеше да се развие в много добра посока, като нейните проблеми се разгледат по-подробно, но вместо това бе оставена да си чете книгите. На моменти Тристан ми бе безинтересен. Въпреки че се смяташе за безполезен (заради силите си), то за мен бе ясно, че има нещо специално в него, щом Атлас Блейки го е избрал. Просто трябваше да приеме себе си и да се отдели от сянката на баща си. Тристан се разкъсва между близостта си с Париса, Калъм и Либи и ето тук идват част от размишленията му.

Все още не съм сигурна до колко мразя и до колко харесвам Париса. Като цяло имам смесени чувства към нея. Трябва да призная, че е от онези жени, които като си поставят нещо за цел, го изпълняват без значение от последствията. Знае възможностите си и ще ги приложи до краен предал. Хитра ли е? Да! Находчива ли е? Да! Безскрупулна ли е? Определено! Може да е всякаква, но с дързостта си поне научи някакви тайни, които задържаха вниманието ми. Знаете ли кой е по-безскрупулен от Париса? Калъм! Него го мразя. Включи се в Обществото, защото му бе скучно и искаше да разбере колко интересни са останалите играчи. Има пресметливи очи и усмивка, от която ще те побият тръпки, и въпреки че може да манипулира хората, признавам, че се въздържаше да го прави с останалите участници.

Идеята на авторката за тайно общество много ми хареса. Явно обаче съм имала друга представа зад тази идея - множество тайни, които да се разкриват, и интересни познания, които героите ще научават. И вместо това получих всякакви философски теми, върху които да се размишлява. А аз не съм човек на философията. Така че подобни разговори ми бяха изключително безинтересни и дори не успявах да ги следя. В „Шестимата на Атлас“ няма кой знае каква динамика и това по принцип не ми пречи, но някак си действието ми вървеше много бавно и имах чувството, че въпреки страниците, които прелиствах, нищо съществено не се случва.

В Goodreads дадох на книгата 3.50✩ заради финала, но честно казано, вече клоня към 3✩. Просто намирам повече минуси, отколкото плюсове в „Шестимата на Атлас“ и все още не съм решила дали ще продължа с поредицата. Това може да се случи само заради финалните разкрития, свързани с един определен герой.