„Премълчани истини“ от Колийн Хувър

Морган не е планирала да забременее на седемнайсет, но когато това се случва, оставя собствените си мечти и планове на заден план. Тя се омъжва за Крис и двамата създават дом за дъщеря им Клара.

Шестнайсет години по-късно, Клара вече е пораснала и търси собствения си път в живота, а Морган се чувства все по-отдалечена от дъщеря си. Човекът, който внася хармония и разбирателство в дома, е Крис. Но трагичен инцидент слага край на живота му и изправя съпругата и дъщеря му пред неочаквани разкрития, а премълчаваните досега истини ще доведат до непредвидими последици.

И докато всеки ден изплуват нови разтърсващи тайни, Клара намира утеха в момчето, което ѝ е забранено да вижда, а Морган се сближава с последния човек, с когото е очаквала…

Ще бъда директна и ще кажа, че „Премълчани истини“ се оказа по-скучна от очакваното, но затова пък не липсваха емоции – смеех се, плачех и мислех колко несправедлив понякога може да е един живот. Но към края осъзнах, че трудностите само ни правят още по-силни.

Романът се разказва от две гледни точки. Първата е на Морган - жена, която се отказва от мечтите си, щом разбира, че е бременна едва на седемнайсет. Посвещава се на това да бъде добра майка, отдадена съпруга и домакиня на пълен работен ден. Доволна е от живота си до момента, в който не осъзнава, че иска нещо повече. Например да се върне в колежа. И един ден всичко се променя. Беше ми по-интересно да чета за Морган и как се справя с болката от загубата на съпруга ѝ и предателството на по-малката ѝ сестра. След инцидента тя излиза от зоната си на комфорт и трябва не само да стане самотен родител, но и да преоткрие себе си и това, което я вълнува. Въпреки че главите от името на Морган ми бяха интересни, така и не успях да изградя връзка с нея.

В главите на Морган се засягат темите за предателството, откриването на нова любов, но най-вече за любовта на една майка към детето ѝ. Тя трябва да приеме болката от загубата и измяната, защото в противен случай ще живее в миналото. Не е лесно и няма да стане бързо. Но Джона е до нея и двамата се опитват да се справят с премълчаните истини, докато чувствата между тях отново се появяват. Морган и Клара могат да се карат, да не си говорят и да не се поглеждат, но са майка и дъщеря. Морган винаги ще подкрепя и обича детето си и ще направи всичко по силите си то да не преживее същата болка като нейната.

Другата гледна точка е на Клара. Тя иска да преследва мечтите си дори и те да се различават от тези на родителите ѝ. Не бих казала, че е лошо дете, даже точно обратното. Само че на моменти е инатлива, а понякога инатът може да изиграе лоша шега. Смятам, че драмата между нея и майка ѝ към края на книгата можеше лесно да бъде избегната, ако Клара разговаряше с майка си, а не през цялото време да си седи в стаята. Разбирам, че бе изгубила баща си и леля си, но в същото време Морган бе изгубила съпруга си и сестра си, които са били до нея през целия ѝ живот, и бе научила шокираща, но предвидима, тайна. Връзката на Клара с Милър ми допадна. Тя представя именно първата любов - поглъщаща, нереална, запомняща се. Двамата се намериха, когато Клара бе изпаднала в бездната на тъгата и Милър се оказа този, който ѝ помогна да излезе от нея.

Трябва да призная, че книгите на Колийн Хувър винаги ме правят емоционална и „Премълчани истини“ не е изключение. Да, не успях да иградя някаква връзка с героите. Да, сюжетът ми вървеше бавно. Да, в даден момент драмата ми дойде в повече. Емоциите, които изпитах към Морган и Клара и тяхната житейска история, обаче са нещо друго и няма как да не ги взема под внимание. Авторката не само че не пише типичните блудкави романтични истории, но и описва чувствата на героите си по един толкова реалистичен начин, че няма как да не останеш безразличен.

Общо взето това е мнението ми за „Премълчани истини“. Още преди да я довърша реших, че ще ѝ дам три звезди. Не смятам, че това е слаб роман на Хувър, но със сигурност има и по-добри.

Ревю на „Никога повече“ - тук.

Ревю на „Жестока любов“ - тук.

Ревю на „Може би някой ден“ - тук.