„Всичко започва с нас“ от Колийн Хувър

След всеки край идва ново начало...

Лили и бившият ѝ съпруг са се споразумели за родителските права и отглеждат дъщеря си във вече установен ритъм. Докато един ден Лили среща случайно на улицата първата си любов – Атлас. Двамата не са се виждали почти две години и тя е въодушевена, че този път времето е на тяхна страна. Затова младата жена незабавно приема поканата на Атлас за среща...

Но вълнението ѝ бързо намалява от знанието, че въпреки че вече не са женени, Райл все още е голяма част от живота ѝ – и Атлас Кориган е единственият мъж, който той ще мрази да бъде в живота на бившата му съпруга и дъщеря.

Българското издание е прясно, прясно при нас и тъй като и без това трябва да кача ревю на някоя от книгите на Колийн Хувър, реших да е именно тази. Ревюто няма да съдържа никакви спойлери за „Всичко започва с нас“, но ако не знаете, това е продължение на „Никога повече“ и трябва да сте я чели преди да продължите с ревюто.

Ако „Никога повече“ бе за Лили и нейната борба с домашното насилие, то „Всичко започва с нас“ е за любовта между нея и Атлас. Аз съм романтичка. Затова напълно се насладих на тази книга. Да, може и за някои да е ненужна, но аз исках да видя как любовта отново разцъфва между вече порасналите Лили и Атлас. Да ги видя как се справят с проблемите си, но този път заедно и подкрепящи се.

Лили вече е самотка майка и трябва не само да се грижи за дъщеричката си, но и да управлява цветарския си магазин и да се справя с ревнивия си бивш съпруг. Тя обаче е силна и всичко, което е преживяла през последните две години, я е направила още по-смела и решителна. Опитва се да направи общите грижи за Емерсън лесни, но с Райл и неговите проблеми с ревността и произтичащия гняв от нея това е трудна задача. Радвам се, че все пак показа на Райл, че е независима и той няма право над нея дори и като разведени. Радвам се и, че склони без много възражения да поднови отношенията си с Атлас, тъй като още в предишната книга си личеше, че компанията му ѝ е приятна и с него се чувства в пълна безопасност.

Като споменах Райл, надявах се да направи нещо, за да изчезне от картинката, но това явно ще си остане мечта. С всеки разговор между него и Лили се напрягах, защото си личеше, че той иска да се съберат отново, но в същото време продължаваше да бъде язвителен и да мисли, че може да контролира Лили с кого се среща.

Още в „Никога повече“ харесах Атлас (най-вече заради писмата на Лили) и знаех, че се е превърнал в добър мъж. Тук обаче се вижда в действие и само ще кажа, че бих искала повечето мъже да са като него. Той самият също е преживял доста, но все пак е запазил доброто си сърце. Знаех какво е миналото му, но сега се споделят повече подробности и за пореден път се зарадвах, че двама души, които са били наранявани, откриват път един към друг и създават общо бъдеще. В настоящето Атлас също трябва да се справя с проблеми и то от семейно естествено, но го прави по един чудесен начин, който показва на едно невинно момче, че има кой да го обича.

Ако искате вие самите да си представите бъдещето на Лили и сте предоволни от епилога на „Никога повече“, не е нужно да четете продължението ѝ. Но ако харесвате историята между Лили и Атлас и искате да видите накъде се развива, смятам, че „Всичко започва с нас“ ще ви допадне.

Ревю на първа книга - тук.