„Никога повече“ от Колийн Хувър

Понякога именно човекът, който те обича, е онзи, който те наранява най-много.

Животът на Лили не е бил лесен, но това никога не я е спирало да се бори за онова, което иска. Тя е изминала дълъг път от малкия град в Мейн, където е израснала – завършила е колеж, преместила се е да живее в Бостън и е започнала собствен бизнес с магазин за цветя. И когато между нея и страхотния неврохирург Райл Кинкейд започват да прехвърчат искри, всичко в живота ѝ вече изглежда твърде хубаво, за да е истина.

Райл е самоуверен, упорит и може би малко арогантен. Но също така е и блестящ лекар и определено е увлечен по Лили. И докато тя е изцяло погълната от новата си връзка, мислите ѝ продължават да се връщат към нейната първа любов и детството ѝ, изпълнено с домашно насилие. Миналото на Лили я застига и тя ще трябва да реши накъде да поеме и дали да повтори грешките, допуснати от нейните родители и белязали съдбата им. И дали очевидният път, който е избрала, е наистина толкова лесен и ясен...

Колийн Хувър е от авторките, чиито романи чета с удоволствие (изключение прави само „Жестока любов“), но през последните години творбите ѝ се трупаха, а аз така и не посегнах към тях. Сега, когато се обяви кои актьори ще се превъплътят в героите от „Никога повече“, реших, че е крайно време да се завърна към творчеството на Хувър. А и какъв по-добър момент от месеца на любовта. Относно само ревю - доста се чудех дали той да е със спойлери и тъй като искам да засегна няколко аспекта от романа, реших, че ще трябва да пиша свободно. Затова се чувствайте предупредени.

Кой не би искал да има щастливо детство? Време, в което детето трябва да се забавлява и да създава щастливи спомени. Лили иска такова детство, но за съжаление, е изтеглила късата клечка. Баща ѝ, кмет на града, физически малтретира майка ѝ и заради тези си действия Лили винаги ще го помни не като любящ баща, а като чудовище. Самата тя решава, че няма да позволи да има същата участ като майка си, като разреши на някого да я потъпква и да я кара да изпитва страх. Само че не е така лесно, когато от наблюдател се превърнеш в участник. Лили обаче има кураж и решава да се бори вместо да приеме случващото се. Благодарение на силната си воля и желанието си детето ѝ да не преживее същото като нея, тя прекъсва един порочен цикъл. И само мога да ѝ се възхитя за това ѝ решение, тъй като осъзнах колко трудно е да напуснеш човек, когото обичаш.

Запознаваме с миналото на Лили чрез писмата ѝ към популярната ТВ водеща Елън Дедженеръс. В тях неизменно се споменава едно име. Атлас - първата любов на Лили. Момче, принудено да живее като бездомник, защото собствената му майка не го иска. С удоволствие четях сцените с младите Лили и Атлас, които изградиха невероятна връзка. И както самата Лили казва, тя винаги ще го обича, защото той е представлявал голяма част от живота ѝ.

Втората любов на Лили се появява на един покрив. Райл е всичко, за което една жена би си мечтала - красив, умен, харизматичен и до болка откровен. Цени и уважава Лили, която го кара да се замисли за сериозна връзка и общо бъдеще. Всичко е прекрасно, докато не идват едни петнайсет секунди. Толкова са нужни на Райл, за да покаже своята тъмна страна. Въпреки че бях запозната със сюжета и не останах толкова шокирана и разочарована от Райл, до последно се чудех как човек, който спасява животи, в същото време наранява човека, когото трябва да обича и защитава. Определено мога да кажа, че бащата на Лили и Райл се различават, защото първият е прикрит тиранин, докато вторият просто ревнува. Извършва всички онези немислими неща заради ревността, бушуваща във вените му. Това, разбира се, не го оправдава по никакъв начин, но показва, че не е чак такова чудовище.

Ясно си личи, че темата за домашното насилие е присърце на Колийн Хувър и тя се е справила по един изключителен начин с представянето на този сериозен проблем. Жената винаги ще намира извинения за постъпките на партньора си и винаги ще се надява той, в крайна сметка, да се промени. Жестоката истина обаче е, че подобен човек няма да го направи, а само ще дава празни обещания и извинения. Така че от нас зависи дали ще му позволи да продължава да оказва влияние върху нас, или ще приемем реалността и ще се откажем от любимия в името на нашето собствено добро.

Давам пет звезди на романа не само защото я прочетох за отрицателно време и заради всички емоции, които изпитах, докато я четях, но и заради важната тема, около която се върти сюжетът на романа - насилието над жените. За финал ще кажа, че наистина е трудно да съдиш някого, когато си само наблюдател, и че всяка жена, подложена най-вече на физически тормоз трябва да знае, че е достатъчно силна, за да постави себе си на първо място. Запомнете го!

Ревю на „Може би някой ден“ - тук.

Ревю на „Верити“ - тук.