Един ден вълшебникът Гандалф и джуджетата на Торин Дъбощит повеждат Билбо Бегинс на смело и опасно пътешествие до Самотната планина, за да търсят едно старо съкровище. Тогава се разбира, че малкият разбойник притежава добро и честно сърце, чуждо на сляпата алчност за злато.
А ние всички, малки и големи читатели на тази книга, се стремим да бъдем като тези, които обичаме! Нали?!
Винаги е вълнуващо, когато пишеш за книги, които са ти харесали, но понякога е още по-вълнуващо, когато пишеш за такива, които не са ти допаднали. Все пак е редно от време на време да се припомня, че ние, читателите, имаме различни вкусове и това че на някого му е харесала една книга, не означава, че и на друг ще се хареса.
Пиша всичко това, за да стане ясно още от самото начало, че останах разочарована от „Хобит“ и че това няма да е поредното ревю, в което ще се хвали Толкин. Знаете, че той е един от най-големите фентъзи писатели и аз като почитателка на този жанр реших, че е крайно време да се запозная с творбите му. Започнах „Хобит“ с голям ентусиазъм, но още в началото осъзнах, че аз и романът за хобита Билбо Бегинс няма да се спогодим.
Идеята на автора е интересна и вярвам, че за онова време е била истински фурор. Само че аз така и не разбрах защо толкова хора обичат тази книга. Не, всъщност знам. Толкин създава напълно нов свят, в който хората живеят с хобити, джуджета, елфи, магьосници и още куп други магически същества. „Хобит“ представя приключението на именно една такава група и читателите се забавляват да четат за подобно приключение. Само че аз не успях да се забавлявам. Действието ми вървеше бавно въпреки всичките приключения на героите, които всъщност ми идваха в повече, защото във всяка глава ставаше нещо и те трябваше да се спасяват от тролове, гоблини, вълци, паяци и др. Стилът на писане също не успя да ми допадне и понякога прескачах абзаци, пълни с описания. И към края исках Билбо най-накрая да се прибере, за да мога да завърша романа.
Разбира се, няма как да не отрека въображението на Толкин. Успял е да създаде вълшебен свят, в който живеят всички тези създания, за които сме слушали от приказките и легендите. А пък хобитите напълно си ги измисля. Създава и нови езици за своите произведения. Така че не е изненадващо, че толкова хора се вдъхновяват от творбите му. Преди години гледах филмите и те ми харесаха. А сега, когато съм по-голяма и мога да оценя по-добре написаното от Толкин, реших да започна книгите за Средната земя. За момента не съм възхитена от „Хобит: Билбо Бегинс или дотам и обратно“, но това няма да ме откаже да прочета „Властелинът на пръстените“. Даже в момента и чета и въпреки че ми върви бавно, продължавам с нея. Бих искала да я довърша преди 20 септември, защото новата учебна година в университета приближава, но ще видим с какво темпо я чета.
Всичко казано дотук обобщавам с едно изречение - ценя въображението и таланта на Толкин, но не и стилът му написане, защото вярвам, че именно заради него не успях да се спогодя с „Хобит“. И това не ми пречи, тъй като знам, че нямам как да харесам всички популярни книги. Ревюто ми е малко по-различно от останалите, защото не навлязох в подробности за сюжета и героите, но исках да споделя единствено впечатленията си относно романа и се надявам то да ви е харесало.
Източник на изображение 1.
0 коментара:
Публикуване на коментар