„Бриджъртън“ от Джулия Куин | част 1

Спомням си когато през 2020г. излезе „онзи сериал на Нетфликс, разказващ за висшето общество и за семейство Бриджъртън“. Тогава малко се дърпах да го изгледам, но когато го направих, останах очаравана от него. А след втори сезон, който много ми допадна, реших, че е време да прочета и самите книги. Този пост е за поредицата на Джулия Куин и ще се опитам да не говоря много, много за сериала, но със сигурност в последния абзац ще коментирам приликите и разликите между книгите и адаптацията. 

„Херцогът и аз“ ни запознава със семейство Бриджъртън - овдовялата виконтеса и осемте ѝ деца (четири момичета и четири момчета). Това, което прави необикновени Бриджъртън, е че са кръстени по азбучен ред и че любовта и топлите чувства са на почит. Въпреки че Дафни е четвъртото дете, тя е първото момиче в семейството и следователно благодарение на нея, ни е представено висшето общество и всички балове, които аристократите са длъжни да посещават по време на сезона. Годината е 1813г. и това е вторият сезон на Дафни. Причината тя все още да не си е намерила съпруг е, че повечето мъже я приемат повече като приятелка, отколкото като съпруга. Тогава се разбира (от вестника „Лейди Уисълдаун“), че в Лондон е пристигнал новият херцог на Хейстингс Саймън Басет. Дафни и Саймън сключват сделка - ще се преструват, че той я ухажва, за да може повече мъже да ѝ обърнат внимание и следователно да се омъжи за някого от тях, а пък Саймън ще се отърве от досадните майки, които всяка вечер му представят неомъжените си дъщери. Чудесен план само че се случва нещо, което и двамата не са очаквали, но което е очаквано от читателя, - започват да изпитват чувства един към друг. Връзката помежду им ми допадна, защото със своето присъствие и подкрепа Дафни успя да помогне на Саймън да се справи със своите страхове и проблеми. Общата ми оценка за романа е, че ми хареса. Въпреки 400+ страници успях бързо да го прочета и се насладих на прочетеното. Дойте ми в повече обаче любовната драма, характерна за този жанр, и мисля, че бе излишна или поне Саймън не трябваше да бяга, а да седне заедно с Дафни и да поговорят. Това е и причината (заедно с липсата на задълбочаване на останалите герои) да дам три звезди на „Херцогът и аз“.

„Виконтът, който ме обикна“ продължава с историята на Антъни - най-голямото дете и наследник на Бриджъртън. В качеството си на глава на семейството той е отговорен за благополучието на братята и сестри си. И ги защитава не от задължение, а от любов към тях. Нагледен пример е сцената в „Херцогът и аз“, където до последно защитаваше честта на сестра си. В тази книга този негов образ се задълбочава. Да, Антъни може да е вироглав, неотстъпчив и женкар, но в същото време е и мил, честен и готов на всичко за семейството си. Виждайки страданието на майка си, когато баща му умира, той решава да не обича жената, за която ще се ожени. Вярвам, че точно това е причината да отбягва Кейт и да се придържа към плана си да предложи брак на по-малката ѝ сестра Едуина, защото мис Шефилд не се притеснява да изрази мнението си и не се интересува, че ще нарани някого с прямотата си. В много отношения тя и Антъни си приличат и нищо чудно, че подобна жена пленява сърцето на Антъни. Ще запомня „Виконтът, който ме обикна“ с няколко сцени, които много ми допаднаха, и малко съм разочарована, че в сериала са адаптирани по по-различен начин. И на този роман дадох 3 звезди, но в някои отношения е по-интересен от „Херцогът и аз“.

„Предложение от джентълмен“ черпи вдъхновение от приказката за Пепеляшка. В една нощ на бал в дома на семейството Бриджъртън Бенедикт бива очарован от непозната жена. Само че тази жена е незаконно дете на граф и тези няколко часа свобода са мечта за Софи. И когато часовникът удари полунощ, Софи отново ще се превърне в прислужница на доведената си майка и двете ѝ дъщери. Така изминават две години, в които нито тя, нито Бенедикт са забравили паметния маскен бал. Софи от дете е приела съдбата си и макар че не води кой знае какъв щастлив живот, поне е доволна за покрива над главата си. Точно тогава съдбата ѝ се променя и Софи и Бенедикт се запознават официално. Бенедикт обаче си няма и на идея, че прислужницата и мистериозната дама от бала са една и съща жена. Очарована съм от „Предложение от джентълмен“, защото образът на Софи е толкова мил и жизнерадостен, че няма как да не харесаш героинята. Животът ѝ не е бил никак лек, но тя е намерила сили в себе си да не се пречупи и да остане същият слънчев човек, какъвто винаги е била. На Бенедикт пък му е писнало да го разпознават като господин Бриджъртън или Номер Две. Той иска някой да го опознае истински и да го види като отделна личност. И Софи го прави. Истински се насладих на този роман и му дадох четири звезди. 

„Да флиртуваш с Бриджъртън“ представя една по-различна връзка - тази между приятели, които се влюбват един в друг. Пенелъпи (за мен това е правилното изписване на името ѝ) е неразделна приятелка с Елоиз Бриджъртън, откакто двете се запознават на първия сезон на Елоиз. Влюбена е обаче в брат ѝ Колин още откакто е на 12 години, но тъй като е пълничката и неврачна Пенелъпи, тя крие чувствата си повече от десет години. Вече приела за своя съдба тази на стара мома не таи надежди, че мъжът, когото обича, ще отвърне на симпатиите ѝ. Но след като се връща от пътеществието си до Кипър, очите му се отварят за Пенелъпи и разбира колко умна, забавна и интересна, имаща мнение по всяка тема, жена е. А това, че тя го разбира и окуражава да следва новата си цел, го подтиква да предприеме стъпка, за която майка му от години се надява. Книжната Пенелъпи определено харесах и разбирам защо двете с Елоиз са се сближили толкова много. За Колин обаче имам смесено мнение, тъй като на моменти не ми допадаше държанието му. Радвам се, че Джулия Куин се е задълбочила в чувствата на Колин, свързани с Пенелъпи, и така читателят ясно може да забележи как в един момент Пенелъпи се превръща в целия свят на Колин. Някои сцени ми допаднаха, други не чак толкова и оценката ми на „Да флиртуваш с Бриджъртън“ е три звезди. 

Нека си поговорим и за самия сериал. Както казах, го харесах и с нетърпение чакам трети сезон, въпреки че ми се щеше първо да видими историята на Бенедикт и Софи, а после на Колин и Пенелъпи. Определено сериалът е добра адаптация на поредицата и някои от промените ми допадат. Например множеството сюжетни линии, които се проследяват, тъй като в книгите се обръща внимание само на съответната двойка. Радвам се и че във втори сезон промениха малко връзката между Кейт и Антъни (в книгата първо се женят, а после признават чувствата си, докато в „Бриджъртън“ е обратното) и по този начин сюжетът на двата сезона се различава. Да не споменавам прекрасния декор и дрехите, които героите носят. Наслада за очите. Какво обаче не ми допадна в сериала? Най-вече засилената драма в някои от сцените (например любовният триъгълник във втори сезон). Определено има и други неща, които не ми се понравиха, но те не са толкова важни, че да ги споменавам.

Ако се чудите дали да прочетете поредицата, направете го. Джулия Куин успява със забавни и ненапрягащи сцени да създаде история за едно семейство, което толерира любовта, честността и лоялността и винаги се подкрепя без значение от проблема.