„Арканум: Необуздан“ от Брандън Сандерсън

„Арканум: Необуздан“ е сборник, който няма как да не бъде прочетен, ако читателят иска да задълбочи познанията си за творчеството на Брандън Сандерсън и самия Космер. А аз много се радвам, че издателство „Artline Studios“ го издаде, тъкмо когато вече бях прочела почти всичко за Космера и ми оставаха само трета и четвърта книга от „Летописите на Светлината на Бурята“. Отново предупреждавам, че ревюто ще съдържа СПОЙЛЕРИ и ако не сте чели самостоятелните романи и поне една книга от поредиците, които са споменати в този сборник, не ви препоръчвам да продължавате. 

Преди да премина към самото ревю уточнявам нещо. Винаги е било сложно да се превеждат имена, които имат някакъв определен смисъл. А в книгите на Сандерсън това е нещо неизбежно. Да не говорим, че неговите книги биват издадени от две различни издателства и със сигурност има разминавания в преводите. В това няма нищо лошо, но когато човек свикне с превода на едни имена и понятия, няма как в последствие да предпочете друг превод. Обяснявам всичко това, тъй като в „Арканум: Необуздан“ доста от имената (основно) са променени. Например „Келсайър“ е „Келсиър“, „Крадлата“ е „Лифт“, „Усукания“ е „Уиндъл“ и т.н. И тъй като вече съм свикнала с първоначалните преводи, в ревюто си ще се придържам към тях. Извинявам се на остналите, които приемат английските варианти, ако в последствие се объркат. 

Системата на Сел: Планетата е била дом на два Отломъка - Владение и Отдаденост, но в някакъв момент те са унищожени. Самата магия на Сел е пряко свързана с релефа и както се разбира от „Елантрис“, ако по някакъв начин пейзажа се промени, то магията спира да функционира правилно. Друго, което е специфично за тази система, са сеоните и сказите. Те са Отрязъци от Вложението (мощта) на даден Отломък, които притежават самосъзнание. Тук са поместени новелата „Душата на императора“ и късия разказ „Надеждата на Елантрис“. За новелата имам отделно ревю и за да не се повтарям, ви оставям линк тук. Разказът пък проследява нападението на Елантрис, но показва спасяването на децата, които Карата толкова усърдо е защитавала през годините. Въпреки че е кратка и реално не отнема кой знае колко време да бъде прочетена, не смятам, че е необходимо четиво. Просто нищо съществено не се случва и аз имах чувството, че съм си изгубила времето с нея.

Системата на Скадриал: Известно е, че и на тази планетата има два Отломъка - Съхранение и Гибел, които в края на „Мъглороден“ ера 1 се превърнаха в едно общо - Хармония. Животът на Скадриал прилича много на този на друга планета, която е дом на Адоналсиум и следователно Отломъците - Йолен, тъй като споменатите два Отломъка създават Скадриал и използват Йолен за модел. Характерната магия тук е свързана с металите и се разделя на три дяла: аломантия, ферохимия и хемалургия. „Единайсетият метал“ е първият разказ, свързан с тази система. В него главен герой е Келсайър, който се обучава за Мъглороден при мърморещия Гемел. За мен лично разказът е излишен (а и безинтересен), както и следващият в сборника - „Аломантът Джак и ямите на Елтания“. Джак е известен от „Мъглороден“ ера 2 със своите приключения. По думите на самия Сандерсън с тази история е искал да покаже как са създадени и съществуват колосите във втората ера, но на мен ми дойде в повече образа на Джак със своето арогантно и глуповато държание. Със сигурност най-интерес е последният разказ, който си е цяла новела - „Тайната история“. Аз я четох отделно (след „Героят на времето“) и имам отделно ревю за нея. Линк оставям тук. Препоръчвам да я прочете, тъй като се споделя важна информация, свързана с Космера. 

Системата на Талдаин: Талдаин е интересна планета, която обаче не е представена много добре. Лично мое мнение е, че „Бял пясък“ не е трябвало да бъде комикс, а самостоятелен роман като „Елантрис“ и „Спиращият войната“. Да се върнем обаче на планетата и това, което се знае за нея. Основно се разделя на две страни - Светла и Тъмна. Отломъкът тук е Автономия, който се е изолирал, и по този начин възпрепятства пътуването от и до планетата. Ако очаквате някакъв допълнителен разказ, свързан с Талдаин, ще ви разочаровам. В сборника е поместена само първата глава от комикса. Отново, за да не се повтарям, оставям линк тук към ревюто на „Бял пясък“.

Системата на Треноди: Най-накрая нова планета! След сблъсъка на два Отломъка Треноди се е променил. Тя има нестабилни перпендикулярности и по този начин трудно бива посещавана. И все пак се знае, че има два отделни континента, като по-големият е изоставен заради някаква ужасна сила, наречена „Злото“. Хората живеят на по-малкия континент, но въпреки това голяма част от територията му е неизследвана. Смята се, че сблъсъкът не само е променил планетата, но и самите хора. След смъртта си някои от тях се превръщат в Умствени сенки и тероризират живите, които ги възприемат за призраци. Разказът „Сенки за Сайлънс в горите на Ада“ представя Сайлънс - собственичката на крайпътна кръчма. Тя е наследничка на първите, които дошли да проучат и заселят малкия континент. От малка е научена да възприема, че Горите са неин дом, и да следва Правилата: не разпалвай пламъка, не проливай чужда кръв, не бягай през нощта. В противен случай сенките ще те намерят и ще те превърнат в сянка. Този разказ има минимални хорър елементи, което определено ме заинтригува. Силно се надявам в бъдеще Сандерсън да напише и други творби, свързани с Треноди.

Системата на Дроминад: Втора нова планета! Преди да споделя за Първия от Слънцето нека да изкоментирам перпендикулярностите. Това са места, където човек преминава от Умствената сфера (Морето на сенките) във Физическата (дадена планета). Те са създадени от наличието на Отломък на самата планета. А интересното е, че на Първия от Слънцето има перпеникулярност, но самата система не е обитавана от Отломък. „Шестият от Здрача“ е история за Дъск - трапер (ловец), който е един от малцината, способни да оцелеят в джунглата на островите, образуващи Пантеона. Домът на Дъск е островът Патджи, където се крият какви ли не опасности. Дъск се издържа като отглежда и продава Авиари - птици с магически способности, които могат да споделят силите си с хората. За да стане една обикновена птица Авиар, трябва да яде от плода на дървото Пръстите на Паджи. Сюжетът на разказа проследя Дъск и Вати (изследователка), които се опитват да спрат машина, която има за цел да покаже местоположението на всеки един от Авиарите. Редно е да спомена Онези Отгоре - някаква напреднала цивилизация, която кръжи в небето със своите летящи кораби. Вати знае от тях, че съществуват и други светове, но Онези Отгоре неизменно се връщат на Първия от Слънцето, което я води до мисълта, че искат да научат нещо, което го има само тук. 

Системата на Рошар: Ако не броим Скадриал, най-много се знае за Рошар. Което, разбира се, е напълно нормално, имайки предвид, че Сандерсън ще посвети цели 10 книги (като първите от тях са с по над 1000 страници) на тази система и нейните обитатели. Магията на Рошар е известна с връзката между хората и духчетата, които имат разум. Отломъците, свързани с Рошар, са Чест и Култивация. И Одиум (Омраза). Този последен Отломък основно започва да играе роля след втората книга от „Летописите“, но трябва да се знае, че той е унищожителят на горе споменатите Отломъци. „Танцуващата по ръба“ непременно трябва да се прочете между „Сияйни слова“ и „Заклеващия“, защото в историята се появяват двама важни герои за поредицата - Крадлата и Вестителят Нале. Явно в бъдеще Крадлата вече ще е положила няколко клетви, а пък Вестителят ще е приел, че поставената му задача вече няма значение. И „Танцуваща по ръба“ показва съдбовни моменти за тези герои. Историята не е лоша, но аз не харесвам толкова много Крадлата, че да се вълнувам от разказ за нея. 

Както винаги с ревютата за романите на Брандън Сандерсън, и това стана прекалено дълго. Но успях да споделя с вас всичко, което желаех. Допадна ли ми „Арканум: Необуздан“? Да. Той съдържа добри и не чак толкова добри разкази. Едва ли ще се оцени подобаващо от читател, който не е запознат с творчеството и идеята на Сандерсън. За този, който знае за Космера, обаче сборникът е безценен.