„Империя на бури“ от Сара Дж. Маас

Владетелката асасин се е заклела да нe обръща отново гръб на кралството си. Още повече, че тя може би е единствената, способна да събере армия, която да се противопостави на Демонския крал и неговите зверове. Ала Ераван ще използва миналото, съюзниците и враговете на Елин срещу самата нея.

Всички могъщи кралства на Ерилея разчитат младата жена да ги поведе към победа, а сърцето й е отдадено на воина-принц, застанал до нея. Какво – или кого – ще е готова да пожертва тя, за да спаси света си от разрушение.

Позволявам си да се върна към това ревю, което е писано преди шест години, и да го редактирам, тъй като с новината, че книгите на Сара Дж. Маас са част от една вселена, много от нас ще препрочетат всичките ѝ излезнали книги, както и ревютата за тях.

Смятам, че „Империя на бури“ заедно с „Кралица на нищото“ са най-добрите книги в поредицата. Не само заради пълнато изграждане на образа на Елин и някои от другите герои, но и заради самия сюжет. Обрат след обрат, изненада след изненада. А ако сравните „Стъкленият трон“ и „Империя на бури“ ще си кажете, че двете книги не са от една и съща поредица.

Елин вече е в родния Терасен, но не всички лордове я признават за кралица. Затова тя се заклева, че ще намери съюзници, които да се бият с тях във войната срещу Ераван. И се впуска в планове и стратегии. Призовава всеки, който дължи услуга на Селена Сардотиен. В началото на книгата всеки от героите има някаква задача. Роуан например трябва да спаси Дориан от нападението на вещиците. А пък паралелно на тяхната история са тези на Манон и Елида. Към средата на книгата Манон стана част от свитата на Елин, а в другия край на света Елида се опитва да намери своята кралица и така попада на красивия елфически войн Лоркан.

В тази книга всичките ни познати герои се събират на едно място и действат като отбор срещу надигащото се зло. За съжаление, Каол само е споменат, но всички знаем, че следващата книга от поредицата - „Кулата на зората“, е посветена на него и приключението му в Южния континент. За мен всички герои израснаха като персонажи. Ако в миналата книга бяха страхотни, то тук са невероятни. Най-вече Лизандра. Вече е свободна жена и може да прави каквото си иска с живота си. И избира да приеме Терасен за свой дом. Място, където тя и Еванджелин да се чувстват в безопасност. Готова е да се бори за един по-добър свят. И с всяка битка Лизандра показва какви невероятни сили притежава и колко добра е в хамелеонството.

Манон показа, че има чувства и че не е такава каквато баба ѝ искаше да бъде. Показа и че има свое мнение и не се страхува да го изкаже. Оказа се една добра приятелка, готова на всичко за своята Втора и останалите от Тринадесетте. Моментите ѝ с Дориан бяха сладки и им се наслаждавах безкрайно много, но въпреки това бяха доста малко на брой. В „Империя на бури“ се разбира, че вещиците са тясно свързани с Окото на Елена и че първата кралица на Крочанките - Рианон Крочан се е била срещу Ераван. И след всички трудности Манон трябва да приеме истината за своето потекло. Да реши дали ще приеме короната и ще подкрепи Елин.

Не осъзнавах колко ми е липсвал Дориан в предишната книга, докато не се присъедини към групата на Елин. Той е готов да обуздае суровата си магия, да се научи да я използва. Може и да е крал без кралсво, но ще се бори за народа си. Радвам се, че колкото и тежко да му беше, Дориан превъзмогна загубата на Сорша и се опита да живее живота си и че успя да намери утеха в Манон, колкото и нищожна да е тя. Както в „Кралица на сенките“, то и тук Елин се показа като една велика кралица на Терасен. Всичките ѝ действия и поведение показваха, че е истински водач. Още от третата книга Елин започна да се изгражда като бъдещ владетел и в тази книга я видяхме точно такава. Но нямаше да се справи с всичко, ако до нея не бяха Едион и Роуан.

Въпреки че Елида и Лоркан не бяха част от групичката на Елин, те също имаха своите приключения. В началото двамата си бяха непознати. Постепенно се опознаха и накрая се появиха чувствата помежду им. Тя се влюби във война, който понякога обича да се перчи, а той се влюби в едно силно и борбено момиче, което му показа какво е чувството да обичаш. Елида се промени коренно от онова момиче, което беше в миналата книга. Докато в „Кралица на сенките“ се страхуваше от всичко и всеки, то тук тя стана силна и независима дама, която не се предаваше пред нищо, за да намери своята кралица.

Обичам тази книга и за пореден път се възхитих на Сара Дж. Маас и нейните идеи. А последните страници дори не искам да коментирам. Въпреки че знаех какво ще стане, пак останах изненадана от силата и волята на Елин. Саможертвата, която направи, за да спаси приятелите си, бе невероятна и достойна за кралица.

Редактирано: октомври 2023г.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.

Ревю на трета книга - тук.

Ревю на четвърта книга - тук.

Ревю на "Острието на асасина" - тук.