„Огнената наследница“ от Сара Дж. Маас

Селена Сардотиен оцеля след смъртоносна надпревара и унищожителнa любов - но на нечувана цена. Сега трябва да достигне до нова земя и да се изправи пред най-тъмната си истина… истина за потеклото си. А това ще промени живота и бъдещето й завинаги.

В същото време жестоки, чудовищни войски събират сили, за да поробят земите й. За да ги победи, Селена трябва да открие сили да се пребори не само с вътрешните си демони, но и да надвие злото, което заплашва да бъде отприщено. Кралският асасин поема по пътя на великата си съдба в третата част на великолепната поредица „Стъкленият трон“.

Позволявам си да се върна към това ревю, което е писано преди шест години, и да го редактирам, тъй като с новината, че книгите на Сара Дж. Маас са част от една вселена, много от нас ще препрочетат всичките ѝ излезнали книги, както и ревютата за тях.

Имам доста интересни отношения с „Огнената наследница“. Спомням си, че при първия си прочит не я харесах толкова много, въпреки че я оцених с пет звезди. С годините и препрочита на определени сцени обаче я захаресах толкова, колкото и книгите след нея. И сега с препрочита на целия роман вярвам, че си заслужава тези пет звезди.

„Огнената наследница“ е връзката между „Среднощна корона“ и „Кралица на сенките“. Между асасина и кралицата. Между Селена и Елин. Селена все още пада в пропастта, оставена от смъртта на Нехемия и предателството на Каол. Тя е куха отвътре и не намира сили да продължи напред. Но се съгласява със сделката на Майев. Пътят е трънлив и с много падания и ставания, но Селена не е от тези, които лесно се предават, въпреки че в началото на книгата бе на ръба да го направи. С малки, но сигурни и уверени крачки Селена се изправя срещу силите си, миналото си и мига, в който малката Елин се пречупва. Бори се срещу Валгите и когато излиза от тъмнината, момичето срещу Роуан, вече е кралица. Сега остава Елин да се изправи срещу краля на Адарлан, да пусне на свобода магията и да освободи народа си.

В „Огненатата наследница“ пейзажът частично се сменя и освен в Рифтхолд се пренасяме във Вендлин - земя на митове, чудовища и кошмари, превърнали се в реалност. Но и земя на зелени хълмове, красиви градове и просперитет. Земя, управлявана от рода Ашривер. Пренасяме се и във Ферианската падина, където древните вещици от клана на Железните зъби трябва да се обучат за ездачки на уивърните - същества, подобни на драконите, но с два задни крака. Следователно се появяват няколко нови герои, с голяма част от които ще се срещнем отново.

Ще започна с Роуан от рода на Белия трън, който в началото е груб и студен към Елин. Поставя ясни граници помежду им и не иска да има нищо общо с нея, освен тренировките. Роуан смята, че тя е едно разглезено и страхливо момиче, което се е крило десет години и не желае да поеме отговорност. С всеки изминал ден и с всяко разкриване от страна на Елин обаче Роуан малко по-малко я опознава и става по-мил, разбиращ и грижовен към нея. Двамата изграждат стабилна връзка, градяща се на разбирането, че са като огледала и всеки от тях е страдал предостатъчно. А в края на „Огнената наследница“ принцът показва своята пълна лоялност към кралицата.

Малката Елин е имала един единствен приятел - братовчед си Едион, който още като дете е приемал ролята си на неин защитник много на сериозно. След падането на Терасен Едион става генерал на краля на Адарлан в Севера. Той е дързък, нагъл и свиреп, но все пак кралят му позволя да се държи по-свободно, сигурен, че Вълка на Севера му е верен. Само че Едион винаги ще служи на един единствен човек - братовчедка му, за която не се и надявал да е жива. Но ето че тя е, и е готова да се бие за Терасен и всеки друг поробен народ.

Манон е наследница на Черноклюните и една от най-свирепите и зли вещици. Родена без сърце и душа тя убива всеки, застанал на пътя ѝ. Израснала с амбициозна, жестока и безсърдечна баба и без майчина любов Манон е превърната в оръжие. Тя следва безропотно заповедите на баба си и много добре знае, че трябва да понася наказанията си без да се оправдава. Очаква се тя да стане Водачка на Крилото и като такава не трябва да показва слабост и милост. И именно като такава я вижда матроната на Черноклюните, когато избира най-малкия по размер и използван за стръв уивърн за свой. Но Манон вижда Абраксос не само като свой съюзник, но и като истински воин. Абраксос също избира Манон за негова водачка и борбата му с другия уивърн е именно за нея.

Последният персонаж, но не и по важност, е Сорша. Наистина я харесах още щом я видях и се зарадвах, че Дориан най-после може да почувства щастието и любовта. Със своята доброта и лоялност, Сорша огря тайните кътчета на сърцето на принца и неведнъж му показа, че никога няма да издаде тайните му. Всъщност тя се оказа и едно борбено момиче, което нямаше вид на човек, който да се предаде. Не знаеше какво ги чака в бъдеще, но бе готова да се наслади на всеки миг от оставащото им време заедно. За съжаление, то бе прекалено малко.

Дориан няма как да не се чувства сам в двореца. Селена е във Вендлин, а Каол се е отдръпнал от него, след като научи за суровата му магия. Сорша е тази, която му вдъхва нова надежда и го кара да се държи като истински крал. Каол пък продължава да се лута във вярността си. Въпреки всичко случило се той все още обича Селена, но знаейки коя е тя, разбира, че са истински врагове. Но не може да бъде лоялен и към краля, след като научава какво върши и какви чудовища създава. Така че на кого може да служи? На Дориан! На единствения му верен приятел. Побоят, който понесе, информацията, която разкри, и всички тайни разговори с Едион бяха с една цел - да разбере как да помогне на принца.

И сега, когато всички играчи от недовършената игра са вече налице, Елин трябва да се изправи пред злото, но преди това трябва да помогне на приятелите си и да освободи народа си.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.

Редактирано: август 2023г.