С едно завъртане на острието се ражда легенда…
Селена Сардотиен дължи репутацията си на Аробин Хамел. Той я приютява в Гилдията на асасините и я научава на всичко, което й е необходимо, за да оцелее.
Враговете на Аробин се крият навсякъде – от покривите и мръсните вертепи на Адарлан, до далечни острови и смъртоносни пустини. И Селена е задължена да ги унищожи. Но зад задачите се крие тъмна истина, която ще предупредели съдбата й и ще разбие сърцето й завинаги…
Позволявам си да се върна към това ревю, което е писано преди шест години, и да го редактирам, тъй като с новината, че книгите на Сара Дж. Маас са част от една вселена, много от нас ще препрочетат всичките ѝ излезнали книги, както и ревютата за тях. Ревюто ще съдържа СПОЙЛЕРИ най-вече за последната новела.
Във втората книга от поредицата Сара Дж. Маас показа асасина Селена Сардотиен. Но именно в „Острието на асасина“ виждаме Селена като великото протеже на Аробин Хамел. Тя може да е себична, самоуверена и дръзка, но и притежава съвест. И всяка една от новелите показва силния ѝ характер и защо е получила титлата Асасин на Адарлан.
Първата новела от сборника - „Асасинът и Господарят на пиратите“, ни праща в друга част на Ерилея, а именно Заливът на Черепа, където Селена и Сам са изпратени на мисия при капитан Ролф, Господарят на пиратите. Двамата асасини, които от години се състезават помежду си, се ненавиждат, но когато разбират, че Аробин иска да купи роби, решават да работят заедно и да осуетят сделката. И в хода на събитията Селена и Сам се сближават и от врагове стават приятели. Наслаждавах се на описанията в новелата, които не само те пренасят на пиратския остров, но и по време на битките. Именно с освобождаването на робите от Залива на Черепа се поставя началото на падението на Селена и стъпките ѝ към Ендовиер. Но тя никога няма да съжалява за постъпката си. А и в крайна сметка всяка нейна стъпка я води към съдбата ѝ.
Във втората новела „Асасинът и лечителката“ Селена се запознава с лечителката Ирен Тауърс по пътя ѝ към Червената пустиня. Въпреки че не стават първи приятелки, Селена помага на Ирен и лечителката знае, че някой ден ще трябва да ѝ се отплати, което определено е предпоставка, че съдбите им отново ще се преплетат. Ирен показа голяма доброта и сръчност в работата си, не само като барманка, но и като лечителка. Вярвам, че срещата ѝ със асасина ще е съдбоносна и именно тя ще ѝ дава сили да се справи с всяко препятствие, пред което се изправи.
В „Асасинът и пустинята“ Селена пристига в Червената пустиня, за да се обучи при Тихите асасини и да получи писмето одобрение от Немия господар. Селена се запознава с Ансел - доста весело, усмихнато и добродушно момиче, което ѝ помага да се впише в обстановката. Тъй като двете прекарват доста време заедно, няма как да не станат и приятелки. И всъщност това е първата истинска приятелка на Селена и заради това е доста огорчена, когато Ансел я предава. Въпреки малкото на брой сцени с активно участие на Немия господар той даде ценни уроци на Селена, които ще ѝ помогнат както в битките, така и в живота. Голямото разстояние и усамотението дават възможност на мислите за Сам да се задълбочат и смятам, че именно тук Селена започва да осъзнава, че изпитва симпатии към него.
„Асасинът и Подземният свят“ ни връщат обратно в Рифтхолд. Градът е същият, Аробин е същият, но не и Селена. Побоят, който Кралят на асасините ѝ нанася, я променя и ѝ помага да осъзнае, че Аробин вече не е най-доброто за нея. Готова е да се освободи от него въпреки всичките му извинения и обещания. Един от новите герои, които се появат в поредицата, е куртизанката Лизандра. Съперничката на Селена. Момичето, което е имало нещастието да живее на улицата, с което е принудено да се възползва от привлекателния си външен вид. В тази новела авторката показва света, в който обикновеното момиче Селена живее - вечери с приеми, танци, рокли и забавление. Сцената в канализацията, в която Селена се бори за живота си, е много добра, защото показва как великата Селена Сардотиен допусна грешка. И ще продължава да допуска грешки, защото това е нормално.
„Асасинът и империята“ ни дава възможност да видим последните дни на Селена преди отвеждането ѝ в Ендовиер, преди предателството към нея и смъртта на Сам... Винаги ще помня „Острието на асасина“ именно със Сам - първото момче, което Селена обикна. Той винаги бе до нея и ѝ пазеше гърба дори когато не се понасяха. Отново плаках на последните страници. Плаках за Сам, за Селена и тяхното възможно бъдеще, в което можеха да бъдат обикновени хора далеч от убийствата и далеч от Аробин. Ако бяха успели с тази последна мисия, щяха да напуснат Адарлан и Ерилея. Но всички знаем, че съдбата на Селена е друга. И всяка загуба, колкото и жестока да е тя, я прави по-силна.
„Острието на асасина“ се оказа поредна добра книга от Сара Дж. Маас, преизпълнена със силни емоции. Сборникът успя да ме спечели с невероятния стил на писане и с още по-невероятните сцени и събития, които се случиха.
Редактирано: септември 2023г.
Ревю на „Стъкленият трон“ - тук.
Ревю на „Среднощна корона“ - тук.
Ревю на „Огнената наследница“ - тук.
0 коментара:
Публикуване на коментар