Всички, които Селена Сардотиен обича, са й отнети. Но тя най-накрая се завръща в империята – за да получи своето отмъщение, за да спаси някога славното си кралство и за да се изправи лице в лице със сенките на миналото си… Тя е приела да бъде Елин Галантиус, кралица на Терасен. Но, за да си върне трона, трябва да се бори.
За братовчед си – воин, готов да умре за нея. За приятеля си – млад мъж, заточен в чудовищен затвор. И за своя народ – поробен от жесток крал и въпреки това очакващ триумфалното завръщане на изгубената си кралица.
Позволявам си да се върна към това ревю, което е писано преди шест години, и да го редактирам, тъй като с новината, че книгите на Сара Дж. Маас са част от една вселена, много от нас ще препрочетат всичките ѝ излезнали книги, както и ревютата за тях.
Всички книги от тази поредица са чудесни, но за мен „Кралица на сенките“ е тази, която показа колко добра е Сара Дж. Маас като автор. И още първият път, когато я прочетох, останах възхитена от новите герои, развилите се събития и всичките изненади и обрати.
Селена замина за Вендлин, но от магическите земи се върна Елин - кралицата, готова на всичко за кралството си. Но преди да се върне у дома, трябва да уреди сметките си със стария си господар Аробин. Още с първата книга Елин започна да се променя и ако в „Огнената наследница“ прие съдбата си, то в „Кралица на сенките“ вече се държи като истински владетел. Не веднъж ѝ се възхищавах, защото въпреки двете роли, които играеше едновременно, успя да балансира между тях. Ясно съзнаваше какъв е планът ѝ и се целеше да го изпълни. Това, че дълги години бе асасин и бе пътувала из целия континент, запознавайки се с какви ли не хора, ѝ помогна да види как живеят обикновените хора и сега знае какво трябва да направи за собствения си народ, за да бъде щастлив.
Бруталната и жестока страна от характера на Аробин се показа още в „Острието на асасина“. Кралят на асасините не е от хората, които лесно би приел загубите си. Все пак по негово нареждане Сам бива изтезаван и убит само защото Аробин не обича да споделя притежанията си. Проблемът е, че той е обсебен от Селена и би направил всичко, за да си върне надмощието над бившето си протеже. И все пак трябва да призная, че притежава ум и знае как да го използва. Но най-точната дума, с която мога да опиша Аробин, е хитър. Обаче Елин и Лизандра се оказаха по-хитри.
Вендлин вече е зад гърба на Роун от Белия трън. Вече е положил кръвна клетва пред кралицата на Терасен и е задължен да я защитава със сетния си дъх. Елин обаче дотолкова е влезнала под кожата му, че на своя глава пристига в Рифтхолд и я намира. И от този момент нататък Елин и Роун стават неразделим отбор. С него до себе си Елин не се страхува от Краля на асасините. Въпреки вековете битки, които принцът е водил, той се страхува. Страхува се да признае, че Елин го кара да изпитва чувства, които са му забранени, откакто губи вречената си. Страхува се, че може да я изгуби и че след тази загуба никога няма да се възстанови. И именно този страх му помага да се отвори пред Елин и да приеме, че е време отново да бъде щастлив.
Едион се моли да умре пред това да бъде използват като примамка за братовчедка си. Боговете обаче му дават втори шанс да се бие рамо до рамо с нея и той го грабва. Въпреки десетте години разделение двамата по никакъв начин не показаха, че са се отчуждили един от друг и отново станаха това сплотено семейство, което някога са били. Инатливият им характер винаги водеше до сцени, на които се смеех. Едион от малък слуша приказки за невероятния воин принц Роуан и макар че го благотвори, не се притеснява да се изправи пред него и да защити позицията и мнението си. Едион е поредният чудесен мъжки персонаж, който ще пази гърба на Елин.
Наследничката на Черноклюните вече е и Водачка на крилото. Тя заедно с Тринадесетте и други вещерски сборища са пратени в Морат, където трябва да изпълняват заповедите на Перингтън и краля. Манон обаче е вещица от клана на Железните зъби и не би позволила да бъде марионетка в нечии чужди битки. Не и след като разбира историята на Втората си и на каква жестокост е способна баба ѝ. Може и да е кръвожадна, но е справедлива и би се опълчила на неправдата. И именно заради това Тринадесетте я подкрепят безрезервно и я възприемат като своя матрона. След запознанството си с Елида Манон вижда, че в света може да има надежда и че си струва да се бори за нея.
Елида Локан е една от новите герои в книгата. В началото тя е страхливо момиче, което гледа да не привлича внимание върху себе си. Благодарение на Манон, стана по-решителна и смела. Повярва в себе си и се бори за живота си. Но въпреки цялата си промяна, едно нещо остана същото в нея - надеждата за по-добър свят. Нейната цел бе да се освободи от чичо си и да напусне континента, но след предмета, който получи, целта ѝ се промени. Време е да открие Елин Галантиус и да се присъедини към нея. Все пак Елида е наследницата на Перант.
Лизандра намери своето място в „Кралица на сенките“. Аробин печели Наддаването за нея и оттогава става един от най-ценните ѝ клиенти. Почти е изплатила дълговете си, но тогава решава да спаси Еванджелин и по този начин да загуби така желаната свобода. Още от самото начало Лизандра се показа като силно момиче и спечели доверието на Елин. Цялото им приятелство се оказа невероятно за гледане, защото и двете бяха тръгнали по трудния път и сега си помагаха взаимно. Куртизанката, също като асасина, желаеше приятели и когато ги намери, рискува себе си и бъдещото си с повереницата си, за да им помогне.
Каол през цялото време се опитва да спаси Дориан, с което за пореден път показа какъв невероятен приятел е. Определено в тази книга се държа повече като самосъжаляващ се човек, отколкото като бивш капитан на стражата. Още в „Огнената наследица“ стана ясно, че любовните отношения между Елин и Каол са приключили. Ясно бе, че няма да изпитват чувствата, каквито имаха в „Среднощна корона“, но не смятам за нужно Каол да обвинява Елин за всичко случило се с Дориан и Рифтхолд. Дориан, от друга страна стана, е отново себе си в края на книгата, но Сара Дж. Маас се е погрижила да не се забравя страданието му и с няколко кратки глави показва борбата му с валгския демон.
Именно „Кралица на сенките“ поставя основите на поредицата „Стъкленият трон“ такава, каквато я познаваме и обичаме. Бавно Елин събира своята кралска свита. Всеки един от членовете ѝ получа втори шанс и решава да се възползва от него. За да се бори за Терасен. За да се бори за един по-добър свят.
Редактирано: септември 2023г.
0 коментара:
Публикуване на коментар