Поредицата „Тенекиени номади“ от Девни Пери

Миналият месец съвсем непланувано реших да прочета новата поредица на Девни Пери - „Тенекиени номади“. Тези романи се различават от повечето любовни творби, които чета, с това, че съдържат повече динамика и напрегнати моменти. Обяснявам: в центъра на всичките книги е бившият мотоклуб „Тенекиени номади“, който сега функционира като автосервиз. В този мотоклуб обаче са ставали доста неща и въпреки че е затворил врати, проблемите не спират. Отново предупреждавам, че в ревюто ще има СПОЙЛЕРИ.

„Кралят на номадите“ поставя основите на „Тенекиени номадите“ и следователно ни запознава с главните герои (Брайс и Даш), както и с ръководителите на бившия клуб (Девън и сина му Даш). Брайс е журналистка, която иска да напише статията на живота си. Това ѝ толкова искано желание е породено от дългите непродуктивни години в големия град и когато се мести в американското градче Клифтън Фордж, Монтана, решава, че е време да разследва някой важен случай. И така стига до разпадането на мотоклуба. Брайс не може да разбере защо толкова бързо бива затворен и решава да поразпита Даш. Само че всичко отива на заден план, когато в градчето е извършено убийство. И главният заподозрян е Девън Слейтър. Даш и клубът доста пъти са попадали в полезрението на полицията, но винаги са се измъквали. Този път обаче нещата стоят по-различно, тъй като има много доказателство, които уличават Девън. Но Даш знае, че баща му е невинен и решава да обедини усилия с Брайс и двамата да намерят истинския убиец. Харесах книгата, защото няма толкова сладникави моменти, включена е повече динамика и убийството и мистерията около извършителя са глъдка свеж въздух сред повечето клишета в творбата. 

„Мрачен рицар“ е първата ми любима книга от поредицата. В нея са представени Женевиев и Исая - герои, познати от „Кралят на номадите“. Поради случка, която няма да разкривам, двамата трябва да се оженят и да заживеят заедно. Беше ми интересно как отношенията помежду им ще се развият и останах доволна от прочетенето. За разлика от Брайс и Даш двамата се опознаваха бавно и градяха взаимното си доверието постепенно. Ден след ден свикваха с присъствието на другия и привличането им се превърна в любов. Въпреки татуировките и тъмното си минало Исая определено не бе лош човек. Бе заминал от родния си град и бе пристигнал в Клифтън Фордж, за да намери отново спокойствие. Исая беше открил нови приятели и удовлетворяваща работа, но не и нещо или някой, който да го кара да се усмихва искрено. Докато не се запозна с Женевиев, която все още скърбеше за смъртта на майка си и тепърва приемаше, че има баща. Тя му показа, че не е правилно да се обвинява за злополуката и че е време да намери покой, за да се наслади на живота. А пък той бе до нея и ѝ помогна да превъзмогне болката, ядът и лъжите, с които я бяха обременили родителите ѝ. (П.П. Тези от вас, които са чели „Наранени“ знаят кой е Исая.)

Не бях сигурна дали ще харесам „Каменна принцеса“, защото все още не се бях привързала към Пресли. Признавам, че не я намирах за достатъчно интересен персонаж, който да има отделна книга. Но пък бях любопитна за заснемането на филма, свързан със смъртта на Амина, и опита на актьора Шоу да се впише в обстановката на малкото градче. За моя изненада се привързах към персонажите на Пресли и Шоу. Въпреки тежкото си минало Пресли се е научила как да вярва в себе си, да се доверява на приятелите си и да се забавлява. Шоу пък цени мнението на околните, застъпва се за нещата, на които държи, и е земен. Плюсът в тяхната връзка е, че не я започват като двама души, които се ненавиждат, въпреки че на Пресли ѝ трябва време, за да го опознае и е малко груба с него, или пък привличането им да е толкова силно, че да мислят само как да си легнат заедно. Най-големият минус в „Каменна принцеса“ е драмата между Пресли и Шоу към края на книгата (накъде без нея), но успях да я преглътна и дадох на романа четири звезди.

„Благороден принц“ е втората ми любима книга от поредицата. Харесах я толкова много заради самите герои и тяхната връзка. Люк е полицай. Следователно още от началото показа колко добър и грижовен е. Също така нямаше никакви проблеми, които да навредят на връзката му със Скарлет. Той разбира, че това, което е приживяла, не е било никак лесно и ѝ дава време и пространство, за да му се довери. Скарлет е близначката на Пресли и при първата си поява в „Каменна принцеса“ тя ми заприлича на дръзка жена, която не се интересува от чуждото мнение. Оказа се обаче, че е точно обратното. Въпреки трудностите тя бе намерила сили, за да продължи напред и да намери сестра си. След като се отпусна в присъствието на Люк, показа своята мила и забавна страна. Харесах връзката между Скарлет и Люк, защото и тяхната, като тази на Женевиев и Исая, се градеше първо да доверие и после на любов. Единственият минус в романа е поредното отвличане. Да, поредното. Споменавам го, защото ми омръзна жените да бъдат отвличани и мъжете да ги спасяват.

„Паднал шут“ е книгата за още един от бившите членове на „Тенекиени номади“. Лео не знае какво да прави с живота си след затварянето на клуба. Заради това се отдава на работа в сервиза и ходене в местния бар. И точно там животът му се променя. Каси има план - да завърши университет и евентуално да започне да пише. Но разбирайки, че е бременна, този план се променя коренно. Тя е силна жена. След всичко, което ѝ се случи в тази и в предишната книга, намираше сили да се усмихва, да обича и да живее пълноценно живота си. След Женевиев и Скарлет Каси се превърна в любимата ми героиня от поредицата, най-вече заради приликите в характерите ни. На Лео му трябваше доста време, за да възприеме идеята, че ще става баща. В началото не го желаеше. Отблъсна Каси и не искаше да има нищо общо с нея. Но щом първоначалният шок отмина, осъзна, че не може да стои далеч от Касандра и нероденото им дете. Започна да полага усилия, за да подобри връзката си с нея и да ѝ докаже, че ще бъде добър баща. Личеше си, че се страхува за бъдещото и неговата сила се състоеше в това да превъзмогне този страх, за да се грижи добре за семейството си.

За съжаление, така ѝ не успях да прочета последната книга от поредицата - „Тенекиена кралица“. Единственото, което знам, е, че разказва за Емет и Нова. Емет в някои отношения е като Лео, най-вече след смъртта на баща му. Обича ремонтите на колите, карането на мотора си и забивките с момичета в „Бетси“. От анотацията става ясно, че започва неангажираща връзка с мистериозно момиче, което се оказва дъщерята на неговия враг. Когато романът бъде издаден на български и го прочета, ще редактирам абзаца и ще се задълбоча в образите на героите и сюжета.

Без прочита на „Тенекиена кралица“ мога да кажа, че тази поредица на Девни Пери ми допадна една идея повече от „Ларк Коув“, тъй като има повече динамика. Препоръчвам ви я, ако искате нещо разпускащо, но в същото време да задържи вниманието ви.